Майкъл Скот - Магьосникът

С това име го знаеха от хилядолетия и въпреки външността си, то нямаше нищо общо с човешката раса. Сега Дагон се завъртя в седалката и свали огледалните си очила. В сумрачната вътрешност на колата се разкриха очите му — изпъкнали и рибешки, големи и воднисти зад лъскавата роговица: той нямаше клепачи. Когато заговори, зад тънките му устни се видяха две редици мънички остри зъбки.

— Кои са неговите съюзници? — попита Дагон, минавайки от плачевен френски на ужасен италиански, преди да се върне към бълбукащия език на своята отдавна отминала младост.

— Фламел и жена му винаги са били самотници — отвърна Николо. — Ето защо оцеляха толкова дълго. Доколкото знам, не са живели в този град от края на XVIII век. — Той измъкна тънкия си черен лаптоп и плъзна показалец по вградения четец на пръстови отпечатъци. Машината изпиука и екранът светна.

— Щом са пристигнали през лей-портал, значи са дошли неподготвени — рече с мляскане Дагон. — Без пари, без паспорти, без други дрехи, освен тези на гърба им.

— Точно така — прошепна Макиавели. — Значи ще трябва да си намерят съюзник.

— Човек или безсмъртен? — попита Дагон.

Италианецът поразмишлява върху това за миг.

— Безсмъртен — каза той накрая. — Не съм сигурен дали познават много хора в този град.

— И кои безсмъртни живеят в момента в Париж? — попита Дагон.

Пръстите на Николо натиснаха сложна поредица от клавиши и образът на екрана се плъзна нагоре, за да разкрие директория, озаглавена Temp 9 9 Съкратено от „Temporary“ (временен). В компютрите това е стандартното обозначение на директории за временно ползване. — Б.пр. . В нея имаше десетки jpg, bmp и tmp файлове 10 10 jpg и bmp са популярни формати за файлове, съдържащи изображения, а с tmp се обозначават временни файлове, чието съдържание не е строго определено. — Б.пр. .

Макиавели избра един от тях и натисна Enter. В центъра на екрана се появи прозорче.

„Въведете парола“.

Тънките му пръсти загракаха по клавиатурата, докато той набираше паролата Del modo di trattare i sudditi della Val di Chiana ribellati 11 11 „Как да се справим с бунтовниците от долината Киана“, кратко произведение на Николо Макиавели. — Б.пр. , и се отвори база данни, зашифрована с неразбиваемия 256-битов AES код — същия, който използваха повечето правителства за свръхсекретните си файлове.

През дългия си живот Николо Макиавели бе натрупал огромно богатство, но смяташе този файл за своето най-ценно съкровище. Това беше пълно досие на всички безсмъртни хора, все още живи през XXI век. То бе съставено от неговата мрежа от шпиони по целия свят, повечето от които дори не знаеха за кого работят. Макиавели взе да преглежда имената. Дори неговите господари — Тъмните древни — не знаеха, че той притежава този списък, а италианецът бе сигурен, че някои от тях щяха да бъдат много недоволни, ако откриеха, че знае също така местонахождението и характерните белези на почти всички Древни и Тъмни древни, които все още бродеха по земята или обитаваха Мрачните светове, граничещи с този свят.

Знанието бе сила, както Макиавели много добре знаеше.

Макар че имаше три екрана с данни, посветени на Никола и Пернел Фламел, сигурната информация бе оскъдна. Имаше стотици бележки, съобщаващи за появи на семейство Фламел след предполагаемата им смърт през 1418 година. Бяха ги виждали на почти всички континенти по света, освен в Австралия. През последните 150 години те бяха живели в Северна Америка, като първата им сигурна и потвърдена поява за миналия век се бе състояла в Бъфало, Ню Йорк, през септември 1901-а. Италианецът се прехвърли на раздела, обозначен с „Известни безсмъртни сътрудници“. Той беше празен.

— Нищо. Нямам никакви данни за сътрудничество на семейство Фламел с други безсмъртни.

— Но сега той се е върнал в Париж — каза Дагон и докато говореше, по устните му се образуваха мехурчета течност. — Ще потърси стари приятели. Хората се държат различно у дома — добави той. — Бдителността им намалява. И независимо колко дълго е живял далече от този град, Фламел все още го смята за свой дом.

Николо Макиавели надзърна над горния ръб на капака на лаптопа си. Още веднъж му бе напомнено колко малко знае за верния си служител.

— А къде е твоят дом, Дагон? — попита той.

— Няма го. Изчезна отдавна. — Прозрачна ципа трепна върху големите сфери на очите му.

— Защо остана с мен? — зачуди се на глас Николо. — Защо не потърси други от твоя вид?

— Те също изчезнаха. Аз съм последният от своя вид, а и между другото, ти не си чак толкова различен от мен.