Патриша Корнуел - В опасност

— Какво ще кажеш да оставиш това на мен — отговаря тя хладно.

— Все пак Хюбър ти дължи голям купон, след като ти е стоварил Тоби.

— Добре. Нали казахме, че тази вечер ще бъдем честни? — тя го поглежда в очите, издържа втренчения му поглед. — Беше лошо решение от моя страна. Прав си. Тоби е безполезен, пълна скръб.

— Трябва ми полицейското досие. Може би Тоби Пълната скръб е получил и ксерокопие от него в течение на усилното и подробно проучване?

— Мисля, че можеш сам да се погрижиш за това, когато се върнеш в Ноксвил. Тоби току-що излезе в отпуска.

— Горкото момче! Вероятно е изтощено от толкова тежка работа.

Ламонт наблюдава как келнерът се връща със сребърния си поднос и две чаши вино и казва:

— Ще харесаш пиното. Дроан, обаче дъщерята 6 6 Вероник Дроан — енолог на Домейн Дроан в Орегон. Дроан е френска фамилия с лозя в Беан, Франция и Орегон, САЩ. — Б.пр. .

Той бавно го завърта, помирисва и опитва.

— Забрави ли? Ти ме прати в академията, защото е… сега ще те цитирам: „Харвард на съдебната медицина.“ Остава ми още месец.

— Уин, сигурна съм, че те ще ти помогнат. Никой не говори да отпаднеш. Всъщност това е добре и за академията.

— Значи ще работя в съня си. Чакай да видим — отпива от виното си. — Използваш академията, използваш полицейското управление на Ноксвил, използваш мен, използваш всички за политическа изгода. Моник, я ми кажи нещо — той предизвиква късмета си, очите му напрегнато се впиват в нейните, — наистина ли ти пука за тази възрастна дама?

— Заглавие: „Известен детектив от Масачузетс помага на полицейското управление в малък град, разрешава случай с двадесетгодишна давност, отмъщава за възрастната жена, убита заради дребни пари.“

— Дребни пари?

— Има го във вестникарските статии, които ти дадох — казва тя. — Мисис Финли е събирала сребърни монети в кутия на тоалетната си масичка. Единственото липсващо нещо, доколкото се знае.

Все още вали, когато си тръгват от Харвардския университетски клуб и следват старите плочки на алеята към Куинси Стрийт.

— А сега накъде? — пита Ламонт, наполовина скрита от голям черен чадър.

Уин забелязва заострените й пръсти, здраво увити около дървената дръжка на чадъра. Ноктите й са с прецизна квадратна форма, никакъв лак, голям златен часовник с каишка от крокодилска кожа, един „Бреге“ и харвардски пръстен печат. Няма значение какво изкарва като ОП и от лекциите, които води от време на време. От това, което е чувал, Ламонт произхожда от семейство с пари, и то много. Притежава и къща с историческо значение близо до Харвард Скуер плюс „Рейндж Роувър“ в зеленото на британските състезателни коли, паркиран от другата страна на тъмната мокра улица.

— Аз съм лесен — казва той, сякаш му е предложила да го закара, — ще вървя до площада и ще си хвана такси. Или може би ще се разходя до река Чарлз, за да видя дали свирят хубав джаз в „Регата бар“. Харесваш ли Коко Монтоя 7 7 Американски блус китарист. — Б.пр. ?

— Не и тази вечер.

— Не казах, че ще свири тази вечер.

Той също не я канеше.

Тя рови в дълбоките джобове на шлифера си, става нетърпелива, търси нещо, нарежда:

— Уин, дръж ме в течение. Всяка подробност.

— Ще отида там, накъдето водят доказателствата. И една фина подробност, която не трябва да се изгуби сред цялото вълнение: не мога да ида там, където доказателствата не отиват.

Вбесена, тя рови в скъпата си дамска чанта.

— Мразя да подчертавам очевидното — обяснява той, докато дъждът пада върху голата му глава, стича се надолу по яката му, — но не мога да видя какво добро ще стори твоята инициатива „В опасност“, ако не можем да решим случая.

— Най-малкото ще получим наследствен ДНК профил, което ще рече, че случаят е отворен наново в резултат на това. Само по себе си е интересно като новина и изпълнено със състрадание. Освен това никога няма да признаем неуспех. Просто ще държим случая открит. В процес на работа. Ти ще завършиш академията, ще се върнеш към обичайните си задължения. Накрая всички ще забравят напълно за случая…

— И по това време ти вече може да си губернатор — подхвърля той.

— Не бъди толкова циничен. Не съм коравосърдечна, каквато искаш да ме изкараш. Къде, по дяволите, са ключовете ми?

— В ръката ти.

— Ключовете от вкъщи.

— Искаш ли да дойда с теб и да се уверя, че ще се оправиш?

— Имам резервен ключ в кутията за резервни ключове — отговаря тя и рязко го оставя в дъжда.