Патриша Корнуел - В опасност

— Разни срещи, а движението беше ужасно — обяснява четиридесет и петте минути закъснение.

— Всъщност току-що дойдох — Уин се изправя, костюмът му е покрит с мокри петна, които не биха могли да изсъхнат, ако току-що бе влязъл на сухо от дъжда.

Тя сваля шлифера си и е трудно да не забележиш какво има под него. Ламонт носи костюм по-добре от всяка жена, която той познава. Жалко, че майката Природа е прахосала толкова добър външен вид за нея. Името й е френско и тя изглежда по френски, мургава и екзотична, секси и прелъстителна по един опасен начин. Ако животът се беше завъртял по различен начин и Уин бе заминал за Харвард, а тя не беше толкова обсебена и егоистична, вероятно щяха да се разбират добре и накрая да се окажат в леглото.

Тя оглежда спортния му сак, смръщва се леко и отбелязва:

— Е, това вече е маниащина. Да не си наместил някоя тренировка от летището до тук?

— Трябваше да донеса някои неща — той стеснително премества сака в другата си ръка, внимавайки да не издрънчат стъклените неща вътре. Неща, които кораво ченге като него не би трябвало да носи, особено в присъствието на безпощаден ОП като Ламонт.

— Може да го оставиш на гардероба. Ей там до мъжката тоалетна. Нали не носиш пистолет в него?

— Само едно „Узи“. Единственото, което още разрешават да се пренася със самолет.

— Може да закачиш и това — тя му подава шлифера си. — А това е за теб.

Тя му предава плика, той надниква вътре, вижда бутилка бърбън „Букърс“ в дървена кошничка, скъпо нещо. Любимото му.

— Откъде знаеш?

— Аз зная много за служителите си, превръщам това в своя мисия.

Гложди го да бъде споменаван като „служители“.

— Благодаря — измърморва Уин.

Вътре в гардероба внимателно закътва торбата най-отгоре на един рафт, така че да не се вижда, после поема след Ламонт в салона за вечеря със свещи, бели покривки и келнери с бели сака. Опитва се да не мисли за костюма си на петна и подгизналите обувки, докато двамата сядат един срещу друг на ъглова маса. Навън е тъмно, лампите по протежение на Куинс Стрийт неясно просветват през дъжда и мъглата, а хората се насочват към клуба за вечеря. Те нямат петна по дрехите си, мястото им е тук, вероятно са учили тук, може би преподават на това място и са от типа хора, с които Моник Ламонт излиза на среща или има за свои приятели.

— „В опасност“ — започва тя, — новата инициатива на нашия губернатор срещу престъпността, която прехвърли на мен — тя с тръсване разгъва ленена салфетка върху скута си, когато се появява келнерът. — Чаша совиньон блан. Онова от Южна Африка, което пих последния път. И газирана вода.

— Чай с лед — казва Уин. — Каква инициатива срещу престъпността?

— Достави си удоволствие — казва тя с усмивка, — тази вечер сме честни.

— „Букърс“ с лед — казва той на келнера.

— ДНК е стара като света — започва тя. — А наследствената ДНК може да изясни кой е Джон Доу 5 5 Джон Доу, Джейн Доу — имена, използвани в криминалистиката за лица с неизвестна самоличност. — Б.пр. в съответния случай. Запознат ли си с новата технология, която използват в някои от тези частни лаборатории?

— Да. „ДНК-Принт геномикс“ в Сарасота. Чух за няколко случая на серийни убийства, за които те са помогнали да бъдат решени…

Тя продължава.

— Биологични проби, останали от случаи, за чиито извършители нямаме представа и нищо не е излязло от търсенето в базите данни. Тестваме наново с тази модерна технология. Откриваме например, че заподозреният се оказва мъж, осемдесет и два процента европеец, осемнадесет процента индианец, така че знаем, че прилича на бял и е твърде възможно да разберем дори цвета на косата и очите му.

— А каква е ролята на „В опасност“? Като оставим настрана съображението, че губернаторът все пак трябва да кръсти по някакъв начин новата инициатива. Така поне предполагам.

— Уин, очевидно е. Всеки път, когато го освободим от някой престъпник, опасността за обществото е по-малка. Наименованието е моя идея, отговорността е моя, проектът е мой и възнамерявам да му отделя цялото си внимание.

— С цялото ми уважение, Моник, не можеше ли просто да ми пратиш по имейла всичко това? Трябваше да летя дотук в дъждовна буря чак от Тенеси, за да ми съобщиш за последния рекламен трик на губернатора?

— Ще бъда откровена до грубост — прекъсва го тя, което не е нещо ново.

— Бива те в грубостта — той й се усмихва, внезапно келнерът отново е тук с техните питиета, отнасяйки се с Ламонт като с кралска особа.