Патриша Корнуел - В опасност

— О, да, разбира се. И бях послушно момче, всичко почистих и оправих, така че няма да има нужда да прибираш след мен — той се ухилва самодоволно, неговият яд срещу нея наднича иззад объркаността му, тръгва си, затваря вратата.

— Една от по-големите ми грешки — заявява тя. — Никога не прави услуга на колега.

— Очевидно е, че си взела решение и то е окончателно като смъртта — подема Рой оттам, където е спрял. — А аз повтарям мнението си, че правиш много голяма грешка. Може би смъртоносна.

— Рой, зарежи сравненията със смъртта. Те наистина ме дразнят. Едно кафе би ми дошло добре.

Губернатор Майлс Краули седи на задната седалка на своята черна лимузина, разделителното стъкло е вдигнато, телохранителят му не се вижда и не може да го чуе как говори по телефона.

— Не бъди толкова дяволски сигурен, ставаш непредпазлив — казва той, втренчен в протегнатите си напред дълги крака в раиран панталон и в лъскавите черни обувки. — Какво ще стане, ако някой се разприказва? И ние не би трябвало да говорим затова…

— Замесеният няма да говори. Това е гарантирано. И аз винаги внимавам.

— Няма никакви гаранции, освен за смъртта и данъците — казва губернаторът неразбираемо.

— В този случай имаш гаранция, няма как да изгубиш. Кой няма да знае къде е било? Кой го е изгубил? Кой го е скрил? Независимо от всичко, кой ще се окаже в лоша светлина?

Втренчен през прозореца навън в мрака, дъжда и светлините на Кеймбридж, които проникват през него, губернаторът не е твърде сигурен дали е трябвало да продължава с това и решава:

— Добре, няма връщане назад, след като това излезе в пресата. Гледай да си прав, защото човекът, когото ще обвиня, си ти. Беше твоя идея.

— Довери ми се, за теб новината ще бъде добра. Някоя добра новина няма да навреди на губернатора. Тия дни жена му е истински трън в гащите, червата му се бунтуват, а той е на път за поредната вечеря. Този път в музея за изобразителни изкуства „Фог“, където ще се разхожда насам-натам, разглеждайки картини на Дега, после ще каже няколко думи, за да се увери, че всички обичащи изкуството филантропи и харвардски избраници ще бъдат подсетени колко културен човек е той.

— Не искам повече да говоря за това — заявява губернаторът.

— Майлс…

Той мрази да се обръщат към него с малкото му име, независимо от колко дълго познава човека. Казва се губернатор Краули. Някой ден — сенатор Краули.

— … ще ми благодариш, обещавам…

— Не ме карай да повтарям — предупреждава губернатор Краули. — За последен път водим този разговор — той прекъсва връзката и пъха мобилния си телефон обратно в джоба на сакото.

Лимузината спира пред „Фог“. Краули изчаква неговият личен телохранител да го пусне да слезе, да го поведе към следващото му политическо изпълнение. Сам. По дяволите жена му и нейните проклети синусни главоболия! Бяха го информирали за Дега преди по-малко от час. Поне знае как да произнесе името му и че е французин.

Ламонт става, крачи бавно, гледа навън през прозореца потискащо черния мокър здрач, отпива кафе, което има вкус на изгоряло.

— Медиите вече започнаха да звънят — казва Рой като предупреждение.

— Мисля, че такъв беше планът — отговаря тя.

— Имаме нужда и от план за ограничаване на вредите…

— Рой, повече не мога да слушам това!

„Такъв страхливец е, направо чудо без гръбнак“ — мисли си тя с гръб към него.

— Моник, просто не мога да разбера как можеш изобщо да вярваш, че някаква интрига на губернатора накрая ще облагодетелства теб.

— Ако получим петдесет милиона долара, за да построим нова лаборатория по криминалистика — повтаря бавно тя, като за тъпанар, — трябва да привлечем вниманието, да покажем на обществото, на законодателите, че сме напълно прави за подновяването на технологията, наемането на повече учени, купуването на още лабораторно оборудване, изграждането на най-голямата база данни с ДНК в страната и може би дори в света. Ще решим някой стар случай, който хората в добрия стар Юг са оставили в някоя картонена кутия преди двадесет години, и ще бъдем герои. Данъкоплатецът ще ни подкрепи. Нищо не постига по-бързо целта от успеха.

— Още от Хюбъровото промиване на мозъка. Кой директор на лаборатория по криминалистика няма да иска да те убеди в това въпреки опасността за теб?

— Защо не схващаш колко е добра тази идея? — пита тя с разочарование, взряна навън в дъжда, неумолимия печален дъжд.

— Защото губернатор Краули те мрази — отговаря Рой сухо. — Запитай се защо би ти дал това в ръцете.