Патриша Корнуел - В опасност

— Да бъдем откровени — започва тя. — Ти си доста интелигентен. И мечта за медиите.

Не за първи път му минава мисълта да напусне Масачузетската щатска полиция. Вдига бърбъна си, иска му се да е поръчал двоен.

— Имало е един случай в Ноксвил преди двадесет години… — продължава тя.

— Ноксвил?

Келнерът кръжи, за да вземе поръчката им. Уин дори не е погледнал в менюто.

— Крем супа за начало — поръчва Ламонт. — Сьомга. Още едно совиньон бланк. Дайте му от онова хубаво орегонско пино.

— Какъвто и да е стекът ви, нека е недопечен — казва Уин.

— Салата с балсамов оцет. Без картофи. Да видим. Чиста случайност е, че бях изпратен на юг в Ноксвил и ти изведнъж реши да разследваш някакъв отдавна изстинал случай там.

— Възрастна жена, пребита до смърт — продължава Ламот. — Очевидно обир, който е излязъл от контрол. Възможен опит за сексуално насилие, гола, бикините й — смъкнати около коленете.

— Семенна течност? — става му любопитно. Политика или не, случаите го поглъщат като черни дупки.

— Не зная подробностите — тя бърка в чантата си, измъква папка, подава му я.

— Защо Ноксвил? — не иска да се откаже, параноята го стяга по-силно.

— Нужно беше убийство и някой изключителен да работи по него. Ти си в Ноксвил, защо да не видиш какви нерешени случаи имат и готово. Този явно е бил сензационен по онова време, а сега е толкова студен и забравен, колкото жертвата.

— Има предостатъчно нерешени случаи в Масачузетс — той я гледа, изучава я, не разбира какво става в действителност.

— Този трябва да е лесен.

— Не бих разчитал на това.

— Сработва добре по няколко причини. Провал там долу няма да е толкова очевиден, колкото тук — обяснява тя. — Ще го изиграем така: докато си бил в академията, си чул за случая и си подсказал, че Масачузетс би могъл да съдейства, да опита този нов ДНК анализ, да им помогне в нуждата…

— Значи искаш да лъжа.

— Искам да бъдеш дипломатичен и умен.

Уин отваря папката и плъзга навън копия от вестникарски статии, докладите от аутопсията и лабораторните изследвания. Никое от тях не е с добро качество, вероятно са от микрофилм.

— Науката — казва тя с увереност. — Ако е вярно, че има Божи ген, може би има и сатанински — добавя тя.

Ламонт обича тайнствените си уж блестящи изказвания.

Почти е узряла да бъде цитирана.

— Търся сатаната, който се е измъкнал, търся наследственото му ДНК.

— Защо не използваш лабораторията във Флорида, която е известна с това? — Уин преглежда замъгления доклад от аутопсията и добавя: — Вивиан Финли. Сикуоя Хилс. Старите пари на Ноксвил покрай реката. Не можеш да припариш до къща за по-малко от милион. Някой наистина я е скъсал от бой.

Въпреки че няма включени снимки в архивните документи, които Ламонт му е дала, протоколът от аутопсията изяснява няколко неща. Вивиан Финли е оцеляла достатъчно дълго, за да има реакция на тъканите: лицето — разкъсано и натъртено, очите — подпухнали до затваряне. Когато скалпът й бил обърнат назад, разкрил големи контузии, продупчени места по черепа, причинени от повтарящи се силни удари с оръжие с поне една заоблена повърхност.

— Ако ще тестваме за ДНК, трябва да има доказателства. Кой ги е държал през цялото време? — пита той.

— Знам само, че по онова време ФБР са провели лабораторната работа.

— ФБР? Какъв интерес са имали федералните?

— Имах предвид щатските власти — уточнява тя.

— ТБР. Местното бюро за разследване в Тенеси.

— Не мисля, че по онова време са правели ДНК тестове.

— Не. Тогава беше средновековието, когато все още правеха добрите старомодни серологични изследвания за определяне на кръвната група. Какво точно е анализирано и кой го е съхранявал през цялото време? — опитва Уин отново.

— Кървави дрехи. Както разбрах, били са все още в склада за улики на полицейското управление в Ноксвил и са изпратени в калифорнийската лаборатория…

— Калифорния?

— Всичко това бе внимателно проучено от Хюбър.

Уин посочва ксерокопията, които му е дала, и пита:

— Това всичко ли е?

— Както изглежда, оттогава ноксвилската морга се е преместила, а старите им документи са някъде на склад. В ръцете ти е това, което откри Тоби.

— Което всъщност значи — каквото е успял да накара службата на патолога да му копира от микрофилма. Какъв копой! — вметва той саркастично. — Не мога да разбера защо, по дяволите, държиш идиот като него…

— Знаеш защо…

— Не мога да разбера как синът на Хюбър може да е такъв идиот. Моник, трябва да внимаваш с услугите на директора на лабораториите по криминалистика, независимо колко е важно. Може да се изтълкува като конфликт на интереси…