Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

— Бентън, а миналото му?

— Съден е за убийство. Преди две години и половина се скарал с някакъв мъж в един бар и го ритал в главата. Това се случило в Абингдън, Върджиния. Между другото Голт е каратист, има черен колан.

— Нещо ново около издирването му?

Наблюдавах как Луси подрежда шахматната дъска.

— Нищо. Но на всички, замесени в тези случаи, бих искал да кажа нещо, което вече съм казвал. Този тип не се страхува от нищо. Ръководи се от моментни импулси и затова е непредсказуем.

— Разбирам.

— Просто вземи необходимите предпазни мерки. Помислих си, че никакви предпазни мерки не биха могли да спрат подобен човек.

— Всички трябва да бъдем нащрек.

— Разбирам — повторих аз.

— Донахю не е имал представа какво чудо е пуснал на свобода. Или по-скоро това се отнася за Норинг. Макар да не вярвам, че нашият добър губернатор е избрал този гад. Просто е искал да си получи обратно проклетото дипломатическо куфарче и сигурно е дал на Донахю пари, като му е наредил да се погрижи за останалото. Норинг май няма да пострада. Бил е прекалено внимателен и прекалено много хора ще откажат да проговорят. — Помълча и добави: — Разбира се, оставаме твоят адвокат и аз.

— Какво искаш да кажеш?

— Беше ми подсказано, разбира се, много деликатно, че ще бъде срамота да се разчуе за дипломатическото куфарче, откраднато от къщата на Робин Найсмит. Грюман е провел с него едно разговорче на четири очи и твърди, че на Норинг леко му призляло, когато споменал за вероятните му ужасни преживявания по време на пътуването му до Центъра за спешна медицинска помощ в нощта преди убийството на Робин Найсмит.

След като бях прегледала доста изрезки от стари вестници и след като бях разговаряла с колеги от различните пунктове за спешна медицинска помощ в града, бях открила, че в нощта преди убийството на Робин Норинг е бил лекуван от звеното за спешна помощ при Окръжната болница на Хенрико, след като сам си е бил инжектирал епинефрин в лявото бедро. Явно е получил тежък алергичен пристъп, дължащ се вероятно на китайските блюда, които са били изхвърлени по-късно в кофата за смет и открити от полицията. Според моята теория в храната, която двамата са яли с Робин, по някаква случайност са попаднали скариди или някакви други ракообразни. Той е усетил, че ще изпадне в алергичен шок, сложил си е една от своите инжекции — вероятно е държал няколко от тях в къщата на Робин — и след това се е качил на колата и е отишъл в болницата. В объркването си е забравил да вземе дипломатическото куфарче.

— Само бих искала Норинг да стои колкото може по-далеч от мен — рекох аз.

— Е, той напоследък май е бил доста зле със здравето и е решил да се оттегли и да си потърси някоя по-спокойна работа в частния сектор. Навярно някъде на Западния бряг. Сигурен съм, че няма да те безпокои повече. И Бен Стивънс няма да те безпокои. Първо на първо, и той като Норинг непрекъснато е на тръни, защото Голт може да е по петите му. Да-а, чух, че бил в Детройт. Знаеш ли за това?

— Ти и него ли заплаши?

— Кей, аз никога не заплашвам когото и да било.

— Бентън, ти си един от най-опасните хора, които съм срещала през живота си.

— Това означава ли, че ще откажеш да работиш с мен?

Луси бе подпряла бузата си с юмруче, а с другата ръка барабанеше по масата.

— Да работя с теб ли? — попитах аз.

— Всъщност главно за това ти се обаждам и знам, че ще ти трябва време да помислиш. Но ние бихме искали да дойдеш при нас като консултант в Отдела по бихейвиористика. Няма да си много заета. Разбира се, понякога става адски напрегнато. Ще проверяваш медицинските и съдебните аспекти на нашите случаи, ще ни помагаш да съставяме характеристиките. Твоите тълкувания ще ни бъдат много полезни. Освен това ти сигурно знаеш, че досегашният ни консултант доктор Елзевиер се пенсионира от първи юни.

Луси изля остатъка от лимонадата си в тревата, стана и започна да се протяга.

— Бентън, ще трябва да си помисля. В моята служба всичко е с главата надолу. Дай ми малко време да намеря нов асистент и нов административен секретар и нещата да потръгнат. Кога трябва да ти отговоря?

— До март.

— Добре. Луси те поздравява.

Когато оставих слушалката, Луси ме погледна предизвикателно.

— Защо приказваш неща, които не са верни? Не съм казала, че го поздравявам.

— Но ужасно ти се искаше. — Станах от стола. — Личеше си по лицето ти.

— Кейти? — Майка ми отново се появи на кухненския прозорец. — Наистина трябва да дойдеш. Цял следобед си навън. Сети ли се да се намажеш с нещо против изгаряне?