Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

— Да, сър. Както казах, тя се подложи на операцията за оплождане „ин витро“. Засега е добре.

— Не забравяйте да споменете за това при първа възможност — рече Грюман.

След няколко минути ме призоваха да се явя пред съдебното жури.

— Ама разбира се, той иска да влезеш първа. — Грюман стана заедно с мен. — След това ще извика клеветниците ти, за да създаде първите лоши впечатления у журито. — Дойде с мен до вратата. — Ако ти потрябвам, ще ме намериш тук, бъди спокойна.

Кимнах му, влязох вътре и седнах на празния стол начело на масата. Патерсън го нямаше и аз знаех, че това е един от обичайните му трикове. Искаше да застана сама пред изпитателните погледи на десетимата непознати, които държаха съдбата ми в ръцете си. Погледнах ги в очите и дори е някои от тях разменихме усмивки. Една млада жена с много сериозен вид и ярко червило реши, че не е необходимо да изчакваме щатския прокурор.

— Какво ви накара да се занимавате с мъртъвци вместо с живи хора? — попита ме тя. — Струва ми се, че сте направили странен избор, като се има предвид, че сте лекарка.

— Именно грижата за живите ме накара да изучавам мъртвите — отговорих. — Онова, което научаваме от мъртвите, служи на живите и правосъдието.

— Не ви ли става тежко? — попита ме един старец с едри и груби ръце. На лицето му имаше такова съчувствено изражение, сякаш и той самият се измъчваше.

— Разбира се.

— След като завършихте гимназия, още колко години продължи обучението ви? — попита ме набита негърка.

— Седемнайсет години, ако включим всичко.

— Боже господи!

— А къде беше това?

— Питате къде съм учила ли? — обърнах се към слабичкия мъж с очила.

— Да, госпожо.

— В „Сейнт Майкълс“, в „Корнел“, „Джонс Хопкинс“, Джорджтаун.

— Баща ви лекар ли беше?

— Баща ми притежаваше малка бакалия в Маями.

— Е, не бих искал да съм на мястото на човека, който е плащал за цялото това учение.

Неколцина от съдебните заседатели тихо се засмяха.

— Имах късмет да получавам стипендии — казах аз. — Още от гимназията.

— Имам чичо, който работи в погребалното бюро „Туай-лайт“ 9 9 Сумрак (англ.). — Б.пр. в Норфък — обади се друг съдебен заседател.

— О, хайде сега, Бари, няма погребално бюро с такова име.

— Не се шегувам.

— Това е нищо. При нас във Файетсвил има едно погребално бюро, собственост на семейство Стиф. 10 10 Труп (англ.). — Б.пр. Познайте как се казва самото бюро.

— Няма такова нещо.

— Вие не сте от нашия щат, нали?

— Родена съм в Маями — отговорих.

— Името Скарпета испанско ли е?

— Италианско.

— Това е интересно. Мислех, че всички италианци са мургави.

— Моите прадеди са от Северна Италия, Верона, а в жилите на голяма част от тамошното население тече савойска, австрийска и шведска кръв — търпеливо обясних. — Много от моите съграждани са синеоки и русокоси.

— Охо, вие сигурно умеете да готвите.

— Това е едно от любимите ми занимания в свободното време.

— Доктор Скарпета, не ми е ясно точно какъв пост заемате — каза добре облечен мъж на моите години. — Вие главен съдебномедицински експерт на Ричмънд ли сте?

— На нашия щат. Имаме четири поделения. Централният офис е тук, в Ричмънд, освен това имаме в Норфък, в Роаноук, в Александрия.

— Значи главното ви управление се намира в Ричмънд?

— Да. Тук е най-подходящото място, тъй като съдебномедицинската ни система е част от щатското управление, а Ричмънд е центърът на законодателната ни власт.

В този момент вратата се отвори и влезе Рой Патерсън.

Беше симпатичен негър с широки рамене и късо подстригана прошарена коса. Носеше тъмносин двуреден костюм, а инициалите му бяха избродирани на ръкавелите на бледожълтата му риза. Беше известен с оригиналните си вратовръзки, в момента носеше вратовръзка от ръчно рисувана коприна. Поздрави съдебните заседатели, а мен удостои с хладен поглед.

Разбрах, че жената с яркото червило е старшият съдебен заседател. Тя прочисти гърлото си и обяви, че не съм задължена да давам показания и че думите ми могат да бъдат използвани против мен.

— Разбирам — казах аз и дадох клетва.

Патерсън току обикаляше около стола ми, предложи на журито минимална информация за това коя съм аз всъщност и се разпростря върху голямата власт, която ми давал моят висок пост, и върху това колко било лесно да се злоупотреби с тази власт.

— И кой би могъл да свидетелства за това? — попита той. — В повечето случаи единствено човекът, който е бил всекидневно до доктор Скарпета, е могъл да наблюдава отблизо работата й. Сюзън Стори. Но вие не можете да чуете нейните свидетелски показания, защото тя и нероденото й дете са мъртви, дами и господа. Но има и други хора, които могат да дадат показания днес. И те ще ви нарисуват вледеняващия образ на една студена и амбициозна жена с властнически нрав, която е допуснала ужасяващи грешки в работата си. Първо, тя е платила на Сюзън Стори, за да мълчи. А после я е убила по същата причина. И като сте чували толкова пъти за идеалното престъпление, кой според вас би могъл да го извърши, ако не един експерт по разкриването на престъпления? Експертът знае, че ако иска да застреля човек, намиращ се в превозно средство, ще трябва да избере малокалибрено оръжие, за да не се изложи на риска да бъде улучен от рикоширащите куршуми. Експертът няма да остави никакви улики на местопрестъплението, дори ще прибере гилзите. Експертът няма да използва собствения си револвер, за който знаят колеги и приятели. Ще използва друго оръжие, за което нищо не може да се докаже. Да, тя би могла да заеме един револвер от лабораторията, защото, дами и господа, съдилищата всяка година редовно конфискуват стотици оръжия, които са били използвани за извършване на престъпления, а някои от тези оръжия се предлагат като дарение на щатската лаборатория за оръжейна експертиза. Доколкото знаем, двайсет и два калибровият пистолет, който е бил опрян в тила на Сюзън Стори, тъй да се каже, преди това е висял на лично място в лабораторията за оръжейна експертиза или в стрелбището на долния етаж, където специалистите са изпробвали оръжията и където доктор Скарпета редовно се е упражнявала да стреля. Между другото тя е толкова добра, че е успех би могла да се кандидатира за работа във всеки полицейски участък. Тя е убивала и по-рано, макар да е било преценено, че става въпрос за самозащита.