— Не забравяй — рече той, — че твоят приятел Патерсън решава кой ще бъде изправен пред съда и кой не, тъй че за нас всичко опира до намесата на журито, която пък зависи от твоето държане. Бъди общителна, Кей. Трябва да се сприятелиш с тези десетина непознати, и то веднага щом влезеш вътре. Независимо какво биха искали да знаят, не издигай стена между вас. Бъди на разположение.
— Разбирам — отговорих.
— Ще се борим докрай. Става ли?
— Става.
— Късмет, докторке.
Той се усмихна и ме потупа по рамото.
Щом влязохме в съда, ни спря един служител със сканиращо устройство. Провери чантичката ми и кожената папка, която носех, както бе правил стотици пъти по-рано, когато бях идвала тук в качеството си на свидетел и експерт. Но сега не пророни дума и избягваше погледа ми. Сребърната дръжка на Грюмановия бастун веднага накара скенера да реагира и той се прояви като олицетворение на търпението и любезността, като обясни най-подробно защо сребърната дръжка не може да бъде свалена и че наистина нищо не е скрито в дървената част.
— Какво си мисли, че съм скрил вътре, тръбичка за издухване на отровни стрели ли? — каза той, когато се качихме в асансьора. Щом стигнахме до третия етаж и вратата се отвори, репортерите се нахвърлиха върху нас с обичайната си хищническа стръв. Моят адвокат се движеше много бързо за човек, болен от подагра, и бастунът му почукваше ритмично при всяка негова стъпка. Чувствах се невероятно самотна и изоставена, докато не влязохме в почти празната съдебна зала, където Бентън Уесли седеше в един ъгъл заедно със слабичък млад мъж на име Чарли Хейл. Дясната страна на лицето му бе покрита е червеникаво-розови белези. Когато се изправи и смутено пъхна дясната си ръка в джобчето на жилетката си, забелязах, че няколко от пръстите му липсват. Облечен с лошо скроен костюм в някакъв мрачен цвят, той се оглеждаше наоколо, докато аз механично седнах и започнах да ровя в чантичката си. Не можех да му проговоря — и тримата мъже бяха достатъчно хладнокръвни, за да се престорят, че не забелязват колко съм разстроена.
— Хайде да поговорим за нашите предимства — каза Грюман. — Смятам, че ще можем да разчитаме на показанията на Джейсън Стори и полицая Лусеро. И, разбира се, на Марино. Не знам кои други хора ще включи Патерсън в този процес на Звездната палата. 8 8 Висш кралски съд, създаден от Хенри VII, който по-късно се превърнал в оръдие на кралския произвол (1487–1641). — Б.пр.
— Имайте предвид, че съм говорил с Патерсън — рече Уесли, без да откъсва очи от мен. — Казах му, че не разполага с никакви доказателства и че аз ще свидетелствам на процеса.
— Ние предполагаме, че няма да има процес — заяви Грюман. — И когато ви призоват, бих искал да стане ясно на журито, че сте говорили с Патерсън и той знае, че няма никакви доказателства, но настоява случаят да бъде разгледан. Когато ви зададе въпрос за нещо, което вече сте обсъждали насаме, бих искал първо да кажете: „Както вече споменах в кабинета ви“ или: „Както вече ви заявих недвусмислено при нашия разговор от еди-коя си дата“ и тъй нататък, и тъй нататък. Много е важно да стане съвсем ясно на журито, че вие сте не само специален агент на ФБР, но и че ръководите катедрата по бихейвиористика в Куантико, в която се занимавате главно с психологическите аспекти на жестоките престъпления и анализирате характерните особености на престъпниците. Може дори да заявите, че според вас доктор Скарпета не притежава характерните особености на престъпника и че смятате подобни сравнения за абсурдни. Също така е важно да подчертаете пред съдебното жури, че сте били най-близък приятел и наставник на Марк Джеймс. Наблегнете на личната инициатива, защото Патерсън със сигурност няма да ви пита за тези неща. И нека да стане съвсем ясно на журито, че Чарли Хейл е тук .
— Ами ако те не пожелаят да ме разпитат? — попита Чарли Хейл.
— Тогава ръцете ни ще бъдат вързани — отговори Грюман. — Както вече ви обясних, когато говорихме в Лондон, това ще е процес на обвинението. Доктор Скарпета няма право да представя доказателства в своя защита, така че ще трябва да накараме поне един от съдебните заседатели да ни покани през задната врата.
— Това ще бъде доста трудно — рече Хейл.
— Нали носите копия от депозитната бележка и от сметките, които сте плащали?
— Да, сър.
— Много добре. Не чакайте да ви питат. Просто ги извадете и ги сложете на масата, докато говорите. И положението на жена ви засега е все същото?
Читать дальше