Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

Аз се взирах в ръцете си, които бяха опрени на масата, докато Патерсън продължаваше да говори. Винаги се изразяваше много красноречиво, макар че обикновено не знаеше кога да спре. Когато поиска от мен да обясня наличието на мои пръстови отпечатъци върху плика, намерен в гардероба на Сюзън, така надълго и нашироко обясни колко неправдоподобно било моето обяснение, че според мен някои от присъстващите неволно се запитаха защо обяснението ми да не е вярно. После стигна до парите.

— Не е ли истина, доктор Скарпета, че на дванайсети ноември сте отишли в градския клон на Сигнет Банк и сте попълнили чек за сумата десет хиляди долара в брой?

— Истина е.

Патерсън се поколеба, явно беше учуден. Беше разчитал на това, че ще откажа да отговарям на въпросите му.

— Значи няколко седмици преди вашата асистентка да внесе трийсет и пет хиляди долара в собствената си сметка, вие сте излезли от Сигнет Банк с десет хиляди долара в брой.

— Не, сър, не е вярно. Сред финансовите ми документи би трябвало да откриете копие от банков чек за сумата седем хиляди триста и осемнайсет лири стерлинги. Ето аз имам тук още едно копие.

Извадих го от чантичката си. Патерсън едва-едва го погледна и помоли секретаря да го отбележи като веществено доказателство.

— Е, това е много интересно — заяви той. — Вие сте купили банков чек, издаден на името на Чарлс Хейл. Да не би това да е хитър начин да замаскирате факта, че сте давали пари на вашата асистентка, а навярно и на други хора? Да не би този Чарли Хейл да е обърнал лирите в долари и да ги е предал на друг човек… например на Сюзън Стори?

— Не — отговорих аз. — Никога не съм предавала чека в ръцете на Чарлс Хейл.

— Така ли? — Той изглеждаше объркан. — Тогава какво направихте с този чек?

— Дадох го на Бентън Уесли и той се погрижи Чарлс Хейл да го получи. Бентън Уесли…

Той ме прекъсна:

— Тази история става още по-абсурдна.

— Мистър Патерсън…

— Кой е Чарлс Хейл?

— Бих искала да довърша предишното си изявление — заявих аз.

— Кой е Чарлс Хейл?

— Бих искал да чуя края на нейното изявление — обади се мъж с карирано сако.

— Моля — със студена усмивка изрече Патерсън.

— Дадох банковия чек на Бентън Уесли. Той е специален агент на ФБР и експерт в Катедрата по бихейвиористика в Куантико.

Една жена смутено вдигна ръка.

— За него ли пишеше във вестниците? Него ли са повикали, когато са разследвали онези ужасни убийства в Гейнсвил?

— Същият е — отговорих аз. — Той е мой колега. И беше много близък с моя приятел Марк Джеймс, който също работеше като специален агент на ФБР.

— Доктор Скарпета, нека да изясним този пункт — нетърпеливо се обади Патерсън. — Марк Джеймс ви беше нещо повече от… цитирам: приятел .

— Въпрос ли ми задавате, мистър Патерсън?

— Ако оставим настрана явната злоупотреба със служебно положение, произтичаща от факта, че тази жена, която се явява главен съдебномедицински експерт на нашия щат, е спала с агент на ФБР, темата е неуместна. Тъй че бих искал да попитам…

Аз го прекъснах:

— Моята връзка с Марк Джеймс започна, когато учех в Юридическия факултет. Не е имало никаква злоупотреба със служебно положение и освен това възразявам срещу забележката на щатския прокурор за това с кого вероятно съм спала. Настоявам да се запише.

Машинописката продължаваше неспирно да трака на машината.

Така бях сплела пръстите си, че кокалчетата им побеляха.

Патерсън попита отново:

— Кой е Чарлс Хейл и защо сте му дали сума, равностойна на десет хиляди долара?

Изведнъж си представих чукан с два пръста вместо ръка и всичко това, покрито с лъскавата набраздена кожа на заздравяла рана.

— Той беше продавач на билети на гара „Виктория“ в Лондон — отговорих аз.

— Беше?

— Беше на единайсети февруари, понеделник, когато избухна бомбата.

Никой не беше ми казал нищо. Цял ден слушах новините и нямах представа какво точно е станало, докато на четиринайсети февруари в два часа и четирийсет и една минути телефонът не иззвъня. По това време в Лондон беше шест часът и четирийсет и една минути и тогава Марк е бил мъртъв почти от ден. Когато Бентън Уесли се опита да ми обясни какво се е случило, бях толкова ужасена, че не го разбрах.

— Това се случи вчера, четох за това вчера. Да не искаш да кажеш, че отново се е случило същото?

— Бомбата е избухнала вчера сутринта, когато е било пълно с хора. Но аз току-що научих за Марк. Нашето аташе по юридическите въпроси току-що ми съобщи.