Патриша Корнуел - Жестоко и необичайно

— Може би сега знаем защо Донахю го е харесвал толкова много — каза Марино и пъхна снимките обратно в плика. — Някой е правил тези снимки. Жената на Донахю ми каза, че неговото хоби била фотографията.

— Хелън Граймс би трябвало да знае кой всъщност е Хилтън Съливан — рекох аз и в този миг сирените на полицейските коли завиха наблизо.

Марино надникна през прозореца.

— Господи, Лусеро пристигна.

Разгледах пухеното яке, сложено върху леглото, и открих бяло гъше перце, което се подаваше от един леко прокъсан шев.

Завиха още сирени. Чуваше се как се затръшват вратите на полицейските коли.

— Ние тръгваме — каза Марино, когато Лусеро влезе при нас. — Не забравяй да прибереш камионетката му. — После се обърна към мен. — Докторке, ще можем ли да се доберем до свърталището на Хелън Граймс?

— Да.

— Хайде да отидем да поговорим с нея.

Хелън Граймс нямаше какво да ни каже.

След около четирийсет и пет минути спряхме пред къщата й, открихме, че входната врата е отключена и влязохме. Отоплението работеше с все сила и миризмата, която се носеше наоколо, можех да разпозная от сто мили разстояние.

— Боже всемогъщи! — възкликна Марино, когато влезе в спалнята.

Обезглавеното й тяло бе облечено с униформа и сложено в седнало положение на един стол, опрян до стената. Три дни по-късно фермерът, който живееше от другата страна на шосето, откри останалата част от трупа й. Бил много учуден, когато в една от нивите си намерил изоставена спортна чанта. Но по-добре да не беше я отварял.

Дворът зад мамината къща в Маями бе наполовина огрян от мекото слънце и наполовина в сянка, а хибискусът буйно растеше от двете страни на градинската врата. Маминият грейпфрут до оградата бе натежал от плод, докато всички други дървета в околността бяха безплодни или изсъхнали. Това беше факт, който не успявах да проумея, защото не знаех, че критичното отношение може да повлияе на растенията. Смятах, че трябва да се отнасяме нежно към тях.

— Кейт? — извика майка ми от кухнята. Чуваше се как водата шурти в умивалника. Нямаше смисъл да й отговарям.

Луси ми взе царицата.

— Знаеш ли — рекох аз, — изобщо не обичам да играя шах с теб.

— Тогава защо непрекъснато ме молиш да играем?

— Аз ли? Ти все настояваш за още една игра.

— Това е, защото искам да ти дам още един шанс. Но ти проваляш всичко.

Седяхме една срещу друга от двете страни на градинската маса. Ледените кубчета се бяха разтопили в чашите ни с лимонада и усещах, че леко съм обгоряла от слънцето.

— Кейти? Ще отидете ли след малко с Луси да вземете виното? — извика майка ми от кухненския прозорец.

Зърнах главата й и овала на лицето й. Вратичките на бюфета се отвориха и затвориха, после телефонът пронизително иззвъня. Търсеха мен и майка ми просто ми подаде безжичния телефон през вратата.

— Обажда се Бентън — Прозвуча познатият глас. — От вестниците научих, че времето при вас е великолепно. Тук вали и е студеничко.

— Не ме карай да изпитвам носталгия.

— Кей, мисля, че установихме главното. И между другото някой си е дал доста труд. Фалшиви документи, и то добре направени. Купил си е оръжие и е наел апартамент, без някой да се усъмни в каквото и да било.

— А откъде е взел пари?

— От семейството си. Сигурно е имал спестени. Както и да е, след като преровихме куп затворнически досиета и поговорихме с доста хора, открихме, че Хилтън Съливан се казва още и Темпъл Брукс Голт, трийсет и една годишен, мъжки пол, от Олбани, щата Джорджия. Баща му притежава орехова плантация, която му носи доста пари. Голт си има някои особености — пада си по огнестрелни оръжия, ножове, бойни изкуства, жестока порнография. Необщителен тип и тъй нататък.

— Кое му е особеното?

— Той е направо непредсказуем. Не отговаря на никое от познатите ни описания, Кей. Този тип е извън всички класации. Щом нещо завладее въображението му, веднага го прави. Суетен е, нарцисист. Например променя цвета на косата си. Сам го прави. Открихме боя за изрусяване, телове и други неща в апартамента му. Има някои, как да кажа, странности.

— Какви?

— Кара тази разнебитена стара камионетка, която някога е принадлежала на някакъв бояджия. Изглежда, че никога не се е опитвал да я измие или поне малко да я почисти, не го е направил дори след като е убил Еди Хийт в нея. Между другото открихме следи от кръв, която е също като тази на Еди. Това говори за непредумишлени действия. Все пак Голт явно е заличил следите от ухапванията и е променил пръстовите си отпечатъци. Това са предумишлени действия, дявол го взел.