Мери Кларк - Другото лице

Меган не беше сигурна дали трябваше да идва тук, особено след като името на баща й щеше да бъде споменавано по време на следствието за документите на Хелън Петрович. След като напусна кабинета на Филип Картър, й позвъниха от редакция „Новини“, че операторът Стийв ще я чака при клиниката.

— Уайкър разрешава — увериха я.

Преди това се беше опитала да открие Уайкър, но той още не беше дошъл на работа. Тя усещаше, че трябва да обсъди с него евентуалния конфликт на интереси. За момента беше по-лесно да приеме определената й задача. Имаше шанс адвокатите на клиниката да не допуснат доктор Манинг да бъде интервюиран.

Тя не се опита да се присъедини към останалите журналисти в задаването на въпроси към напускащите клиенти. Забеляза Стийв и му помаха да я последва вътре. Отвори безшумно вратата. Както очакваше, Мардж Уолтърс седеше на бюрото си и говореше с настойчив глас по телефона.

— Трябва да отменим всички срещи за днес! — настояваше тя. — По-добре им кажете на тия тук, че трябва да направят някакво изявление. Иначе всичко, което зрителите ще видят, са хукналите да си вървят жени!

Вратата хлопна след Стийв и Мардж вдигна глава.

— Не мога повече да говоря! — каза тя припряно и затвори телефона. Меган не проговори, докато не се разположи на стола срещу бюрото на Уолтърс. Положението изискваше такт и предпазливи действия. Беше се научила да не задава въпроси на човек, заел отбранителна позиция.

— Доста тежка сутрин имате, мисис Уолтърс — каза тя спокойно.

Наблюдаваше как жената прекара ръка по челото си.

— Без съмнение!

Тонът й беше предпазлив, но Меган усети в нея същата борба, която беше доловила предишния ден. Тя осъзнаваше необходимостта от дискретност, но същевременно умираше от желание да поговори с някого за всичко. Мардж Уолтърс беше родена клюкарка.

— Запознах се с доктор Петрович на празненството — рече Меган. — Видя ми се прекрасен човек.

— Така е — съгласи се Уолтърс. — Трудно е за вярване, че не е била квалифицирана за работата, която вършеше. Може би е учила преди това, в Румъния. При всичките промени в правителството там, обзалагам се, ще открият, че е притежавала необходимите дипломи. Не разбирам защо болницата в Ню Йорк твърди, че не е специализирала при тях. Бас държа, че и това е грешка! Но може би ще се докаже твърде късно! Тази лоша слава ще съсипе клиниката!

— Може би! — съгласи се Меган. — Смятате ли, че нейното напускане има нещо общо с решението на доктор Манинг да отмени срещата ни вчера?

Уолтърс погледна към камерата на Стийв. Меган побърза да добави:

— Може да ми кажете всичко онова, което би смекчило лошите новини, които възнамерявам да включа.

Мардж Уолтърс се реши. Имаше доверие на Меган Колинс.

— Тогава искам да ви кажа, че Хелън Петрович беше един от най-прекрасните и работливи хора, които някога съм срещала. Нямаше по-щастлив човек от нея, когато плодът се развиваше в утробата на майката. Тя обожаваше всеки един ембрион в тази лаборатория и настояваше резервните генератори да бъдат проверявани редовно, за да бъде сигурна, че ако токът спре, температурата ще остане непроменена.

Очите на Уолтърс се премрежиха.

— Спомням си как доктор Манинг ни разправяше на едно съвещание миналата година за онази ужасна буря през декември, когато електричеството угаснало и той бързал към клиниката, за да види дали резервният генератор работи. Знаете ли кой пристигнал минута след него? Хелън Петрович! А тя ненавиждаше да кара в сняг или поледица. Това беше кошмар за нея, но все пак в онази буря беше шофирала! Толкова бе всеотдайна!

— Казвате ми точно онова, което долових по време на интервюто си с нея! — рече Меган. — Тя изглеждаше всецяло отдадена на работата си. Можех да го отгатна по начина й на общуване с децата, когато снимахме онзи неделен следобед.

— Пропуснах го! Трябваше да отида на една роднинска сватба. Бихте ли изключили вече камерата?

— Разбира се.

Меган кимна на Стийв.

Уолтърс поклати глава.

— Исках да дойда. Но братовчедката ми Доди най-сетне се ожени за приятеля си. Живеят заедно вече осем години. Трябваше да чуете леля ми! Щяхте да си помислите, че булката е някоя деветнайсетгодишна девойка, току-що излязла от монашеско училище. Кълна се, че сигурно в нощта преди сватбата е обяснявала на Доди как се стига до раждането на бебета — Уолтърс направи гримаса, осъзнавайки абсурда на думите си в тази клиника. — Искам да кажа как се стига до раждането на повечето от тях!