Мери Кларк - Другото лице

— Мак, ти си специалист по ДНК, нали?

— Да.

— Жената, която беше убита в четвъртък вечерта… онази, която толкова прилича на мен…

— Е?

— Ако нейната ДНК се сравни с моята, може ли едно евентуално родство да бъде установено?

Мак повдигна вежди и заби очи в чашата си.

— Мег, ето как се прави това: с тестове на ДНК със сигурност може да се установи дали двама души имат една и съща майка. Сложно е и мога да ти покажа в лабораторията как се прави. До деветдесет и девет на сто можем да сме сигурни дали двама души имат един и същ баща. Не е толкова сигурно, колкото установяването на майчината връзка, но можем да стигнем до доста сериозни доказателства дали става въпрос за деца от един баща.

— Може ли такъв тест да бъде извършен с мен и с мъртвата?

— Да.

— Не си изненадан, че ти задавам този въпрос, нали, Мак?

Той остави чашата си и я загледа право в очите.

— Мег, вече бях решил да отида в моргата и да видя онази жена днес следобед. В патологията имат лаборатория за ДНК. Планът ми беше да се уверя, че е взета кръвна проба, преди да бъде погребана.

Мег прехапа устни.

— Значи и двамата мислим в една и съща посока.

Тя примига, отърсвайки от себе си живия спомен за лицето на мъртвата.

— Тази сутрин трябва да се видя с Филип и да се отбия в болницата — продължи тя. — Ще се срещнем в патологията. Кога ще ти бъде удобно?

Уговориха се за около два часа. В колата Мак реши, че няма да му е никак приятно да оглежда мъртва жена, която прилича на Меган Колинс.

На път за кантората Филип Картър чу новините, в които съобщаваха за смъртта на доктор Хелън Петрович. Мислено си отбеляза да накара Виктор Орсини да се заеме с мястото, което се освобождаваше в клиниката при нейната смърт. В края на краищата тя беше назначена в „Манинг“ чрез посредничеството на „Колинс и Картър“. За такива места заплатите бяха доста прилични и „Колинс и Картър“ биха получили добра комисиона, ако им възложеха намирането на заместник.

Пристигна в кантората в девет без петнайсет и забеляза колата на Меган, паркирана близо до входа на сградата. Тя очевидно го чакаше, защото излезе навън в мига, в който той паркира.

— Мег, каква приятна изненада! — прегърна я той през рамо. — Но, за бога, имаш ключ! Защо не си влязла вътре?

Мег се усмихна леко.

— Дойдох преди минута.

„Освен това, мислеше си тя, бих се почувствала като натрапник, ако вляза просто ей така.“

— Катрин е добре, нали? — попита той.

— Оправя се доста бързо.

— Слава богу! — каза с искрена загриженост той.

Малката приемна беше приятна за окото: диван и столове в пъстри калъфи, кръгла масичка за кафе и облицовани в ламперия стени. Меган отново изпита остро чувство на тъга, когато я прекоси. Този път влязоха в кабинета на Филип. Той явно усещаше, че тя не желае да влиза в кабинета на баща си. Помогна й да свали палтото си.

— Кафе?

— Не, благодаря. Вече изпих три чаши.

Филип седна зад бюрото.

— А аз се опитвам да го намаля, така че ще почакам. Мег, изглеждаш доста притеснена!

— Така е! — тя облиза устните си. — Филип, започвам да мисля, че изобщо не съм познавала баща си.

— В какъв смисъл?

Тя му разказа за писмата и съобщението за смъртта на баба й, намерени в заключеното чекмедже. Наблюдаваше как в изражението на Филип загрижеността се смени с недоумение.

— Мег, не зная какво да ти кажа — рече той, когато тя млъкна. — Познавам баща ти от години. Откакто го помня, знам, че майка му е умряла, когато е бил дете, а баща му се е оженил втори път и детството му е било ужасно — с баща и мащеха. Когато баща ми умираше, татко ти каза нещо, което никога няма да забравя. Той каза: „Завиждам ти, че можеш да скърбиш за родител.“

— Значи и ти също не си знаел!

— Не, разбира се, че не.

— Защо всъщност е трябвало да лъже? — попита Мег, повишавайки глас. Тя сключи ръце и прехапа устната си. — Искам да кажа, защо не е споделил истината с майка ми? Какво е спечелил, като я е лъгал?

— Помисли си само, Мег! Той е срещнал майка ти и е разказвал за себе си така, както на всички други. Когато са започнали връзката си, вече е било прекалено трудно да си признае, че я е излъгал. Освен това можеш ли да си представиш реакцията на дядо ти, ако разбереше, че баща ти е пренебрегвал собствената си майка, независимо по какви причини?

— Да, представям си… Но дядо умря преди толкова години! Защо не е могъл… — гласът й замря.

— Мег, когато кажеш една лъжа, с всеки изминал ден става все по-трудно да я поправиш!