Мери Кларк - Другото лице

Тази къща беше обявена за продан. Хелън винаги беше казвала, че няма да напусне работата си и Кънетикът, преди да я продаде. Стефани се чудеше какво я беше накарало толкова бързо да промени решението си.

Отметна кестенявия кичур от широкото си чело. Отново беше гладна и й се щеше да хапне. Винаги можеше да стопли вечерята на Хелън, ако се прибереше.

В осем часа, когато се смееше на повторението на „Златните момичета“, входният звънец иззвъня.

Въздишката й беше от облекчение и раздразнение. Хелън сигурно носеше много пакети и не можеше да извади ключа си. Тя хвърли един последен поглед на телевизора. След като и без това беше закъсняла толкова, не можеше ли да изчака още една минута, чудеше се тя, докато се надигаше от дивана.

Приветливата й усмивка се стопи и изчезна при вида на високия полицай с детинско изражение. Без да може да повярва на ушите си, тя чу, че Хелън Петрович е била застреляна в Кънетикът.

Преди мъката и ужасът да я обземат, една-единствена ясна мисъл премина през съзнанието й като светкавица: какво щеше да стане с нея? Само преди седмица Хелън беше споменала за намерението си да промени своето завещание, според което всичко оставаше на клиниката „Манинг“. Сега вече беше твърде късно.

Към осем часа във вторник вечерта движението в гаража беше почти замряло. Бърни, който често оставаше след работно време, беше отчел дванайсетчасов работен ден и вече трябваше да си тръгва.

Нямаше нищо против извънредната работа. Заплащането беше добро, както и бакшишите. През всичките тези години извънредните пари бяха отивали за електронната апаратура.

Тази вечер, когато влезе в офиса да предаде часовете си, беше притеснен. По време на обеда, когато седеше в колата на Том Уайкър и ровеше из жабката в търсене на нещо интересно, не беше забелязал шефа си. Вдигайки глава, го видя вторачен през стъклото на колата. Шефът просто си отиде, без да каже нито дума. Това беше много лошо. Ако му се беше скарал, поне щеше да прочисти атмосферата.

Бърни пъхна картата си в часовника. Шефът на нощната смяна беше в офиса и го извика. Изражението му не излъчваше дружелюбност.

— Бърни, изпразни си шкафчето.

В ръцете си държеше плик.

— Това покрива заплатата, отпуската и болничните, плюс двуседмична компенсация за уволнението.

— Но… — протестът замря на устните на Бърни, когато шефът вдигна ръка.

— Слушай, Бърни, знаеш много добре, че имаше оплаквания за изчезнали пари и лични вещи от коли, паркирани в този гараж.

— Никога нищо не съм взимал.

— Не ти е работа да ровиш из жабката на Уайкър, Бърни! Уволнен си!

Когато се прибра вкъщи все още ядосан и притеснен, Бърни намери макарони със сирене, купени от майка му за вечеря и оставени до микровълновата фурна.

— Ужасен ден беше! — оплака се тя, сваляйки опаковката на пакета. — Децата от долната улица крещяха пред къщата. Казах им да млъкнат, а те ме нарекоха стар прилеп. Знаеш ли какво направих? — тя не изчака отговора му. — Обадих се на ченгетата и се оплаках. После един от тях дойде и ме наруга. Бърни сграбчи ръката й.

— Ти си довела ченгетата тук, мамо? Слизаха ли долу?

— Защо да слизат долу?

— Мамо, не желая никога вече ченгета да стъпват тук! Никога!

— Бърни, аз не съм слизала долу от години. Ти пазиш чисто там, нали? Не искам тук, горе, да идва прах. Синусите ми са в ужасно състояние.

— Чисто е, мамо.

— Надявам се. Ти не си чистник. Като баща си — тя тресна вратата на микровълновата фурна.

— Заболя ме ръката заради теб! Толкова силно я стисна! Не го прави повече!

— Няма, мамо. Извинявай, мамо.

На следващата сутрин Бърни тръгна за работа както обикновено. Не искаше майка му да узнава за уволнението. Отправи се към една автомивка през няколко улици. Плати за пълно почистване на осемгодишния си шевролет. Прахосмукачка, изчистване на багажника, полиране на таблото, измиване, полирпаста. Когато колата беше готова, видът й беше вече доста по-приличен и тъмнозеленият й цвят си личеше.

Никога не чистеше колата си, с изключение на онези няколко пъти в годината, когато майка му известяваше, че на следващата неделя възнамерява да отиде на църква. Естествено, разликата би била огромна, ако трябваше да вози Меган. За нея щеше да я излъска до блясък.

Бърни знаеше какво щеше да направи. Беше го обмислял цяла нощ. Може би имаше някаква причина за уволнението от гаража. Може би това беше част от един по-голям план. От седмици не му беше достатъчно да вижда Меган само за няколкото минути, през които тя паркираше или взимаше мустанга си или някоя от колите на Трети канал. Искаше да бъде около нея, да я снима, за да може нощем да я гледа по видеото си.