Мери Кларк - Другото лице

— Мис Колинс, отговорът е „не“. А сега имам съвещание.

Той се изправи.

Меган нямаше друг избор, освен да стане заедно с него.

— Какво се е случило, докторе? — попита тя тихо. — Трябва да ви е ясно, че долавям как зад вашата закъсняла загриженост за пациентите ви се крие много по-основателна причина за внезапната промяна в намеренията ви.

Той не отговори. Меган излезе от кабинета и мина по коридора към приемната. Усмихна се приветливо на дежурната и хвърли поглед към табелката с името, поставена на бюрото й.

— Мисис Уолтърс, имам приятелка, която с удоволствие би приела каквато и да е литература за клиниката.

Мисис Уолтърс изглеждаше объркана.

— Предполагам доктор Манинг е пропуснал да ви даде всички неща, които секретарката му беше подготвила за вас по негово нареждане. Нека да й звънна. Ще ви ги донесе.

— Много сте любезна! — каза Меган. — Докторът беше готов да окаже съдействие за филма, който подготвям.

— Разбира се. Персоналът е във възторг. Това е добра реклама за клиниката. Нека да позвъня на Джейн.

Меган стисна палци с надежда, че доктор Манинг е пропуснал да съобщи на секретарката решението си да откаже съдействие за филма. Видя как изражението на Уолтърс премина от усмивка в намръщено озадачение. Когато постави слушалката, откритият и добросърдечен израз на лицето й беше изчезнал.

— Мис Колинс, предполагам знаехте, че не трябваше да искам материалите от секретарката на доктор Манинг!

— Просто се интересувам за някаква информация, каквато би поискал всеки новодошъл — каза Меган.

— По-добре обсъдете това с доктор Манинг! — тя се поколеба. — Не бих искала да прозвучи грубо, мис Колинс, но аз работя тук. Изпълнявам нареждания.

Беше очевидно, че не можеше да се очаква съдействие от нея. Меган понечи да си тръгне, но спря.

— Бихте ли ми казали следното? Персоналът ли беше толкова разтревожен от този филм? Искам да кажа — всички или само неколцина са се възпротивили на съвещанието?

Виждаше вътрешната борба на жената. Мардж Уолтърс щеше да се пръсне от любопитство. Любопитството победи.

— Мис Колинс — прошепна тя, — вчера по обяд имаше съвещание на персонала и всички с възторг посрещнаха новината, че ще снимате. Шегувахме се кого ще предпочете камерата. Не мога да си обясня какво е накарало доктор Манинг да промени решението си.

Мак намираше работата си на специалист по генна терапия в „Лайфкоуд Рисърч“ за удовлетворяваща и безкрайно интересна.

След като остави Меган, той отиде в лабораторията и тутакси се зае с новата си задача. Но трябваше да си признае, че с всеки изминал час му беше все по-трудно да се съсредоточи. Едно неясно, но мрачно предчувствие сякаш парализираше мозъка му, просмукваше цялото му тяло и пръстите, които по принцип можеха да боравят с най-фините уреди, бяха тежки и непохватни. Той обядва на бюрото и се опита да си обясни силния страх, който го обземаше. Позвъни в болницата, откъдето му казаха, че мисис Колинс е изведена от реанимацията и е в кардиологичното отделение. Спяла и не можели да я безпокоят да говори по телефона.

Това са само добри новини, мислеше си Мак. Постъпването в кардиологичното отделение може би беше просто предпазна мярка. Сигурен беше, че Катрин ще се оправи и че строгото спазване на режима ще й се отрази добре.

А непреодолимото безпокойство всъщност се дължеше на тревогата му за Меган. Кой я заплашваше? Дори и ако невероятното се окажеше истина и Ед Колинс беше жив, опасността в никакъв случай не идваше от него.

Не, тревогата му се дължеше на убитата, която приличаше на Меган. Мак изхвърли половината сандвич и изпи остатъка от студеното кафе с ясното съзнание, че няма да намери спокойствие, докато не отиде в моргата в Ню Йорк да види тялото на мъртвата.

Същата вечер, отбивайки се в болницата на път за вкъщи, Мак видя Катрин, която беше още унесена. Говорът й беше по-забавен от обикновено живата й реч.

— Това не е ли всъщност глупост, Мак? — попита тя.

Той придърпа един стол.

— Дори на най-издръжливите ирландки, на неустрашимите дъщери на Ерин, от време на време се разрешава почивка, Катрин!

Усмивката й изразяваше съгласие.

— Явно от доста време съм се крепяла само на нерви. Предполагам, че знаеш подробностите.

— Да.

— Меги току-що си тръгна. Отиде в ресторанта. Мак, този нов готвач е просто ужасен! Кълна се, че се е учил в някое заведение за хамбургери, и толкоз. Ще трябва да се отърва от него — лицето й посърна. — Естествено, ако намеря начин да задържа „Дръмдоу“.