Мери Кларк - Другото лице

Меган долови гласове откъм другите стаи. Тя се изправи.

— Може ли това да си остане между нас?

— Разбира се!

Той се надигна заедно с нея.

— Какво ще правиш сега?

— Веднага, щом като се уверя, че мама е добре, ще отида на адреса в Честинъг Хил, който беше на плика със съобщението за смъртта. Може би там ще намеря някакви отговори.

— Как върви филмът ти за клиниката „Манинг“?

— Никак! Правят ми спънки. Ще трябва да намеря друг център за ин витро, който да използвам. Чакай малко! Ти или татко бяхте намерили място на някого в клиниката „Манинг“, нали?

— Беше работа на баща ти. Всъщност става въпрос за онази нещастна жена, която вчера са застреляли.

— За доктор Петрович ли? Запознах се с нея миналата седмица.

Вътрешният телефон избръмча. Филип Картър вдигна слушалката.

— Кой? Добре, ще говоря.

— Някакъв репортер от „Ню Йорк Поуст“ — обясни той. — Един господ знае какво искат от мен!

Меган забеляза как лицето на Филип Картър потъмня.

— Това е абсолютно невъзможно — гласът му беше приглушен от гняв. — Аз… няма да коментирам, докато не говоря лично с доктор Йовино от болницата в Ню Йорк!

Той постави слушалката и се обърна към Меган.

— Мег, този репортер е правил проверка за Хелън Петрович. Изобщо не са чували за нея в болницата в Ню Йорк. Препоръките й са били фалшиви, а ние носим отговорността за назначаването й в лабораторията в „Манинг“.

— Но не бяхте ли проверили препоръките й, преди да представите кандидатурата в клиниката?

Дори когато задаваше въпроса, Меган съзираше отговора по лицето на Филип. Баща й беше уреждал документите на Хелън Петрович. Негова работа е било да провери данните в биографията й.

Въпреки усилията на целия персонал в клиниката „Манинг“ нямаше как да се скрие напрежението, което тегнеше в атмосферата.

Няколко нови пациенти загледаха с безпокойство как на паркинга спря микробус с надписи „Си Би Ес“ и един репортер изтича с оператора си по алеята.

Мардж Уолтърс от рецепцията пусна в действие всичките си професионални умения и се показа непреклонна към репортера.

— Д-р Манинг отказва да дава интервюта, докато не провери обвиненията — обясни тя. Не можа обаче да попречи на репортера да заснеме стаята и чакащите пациенти.

Неколцина се надигнаха. Мардж побърза да отиде при тях.

— Има някакво недоразумение — опита се да ги успокои тя.

Една от жените избухна гневно и покри лицето си с ръце.

— Как е възможно! На човек и без това му е достатъчно трудно да се примири с характера на тези процедури, за да желае да попада във вечерните новини в единайсет.

Намеси се и друга:

— Мисис Уолтърс, аз също си отивам. По-добре отменете часа ми.

— Разбирам! — Мардж се насилваше да се усмихне съчувствено. — За кога бихте желали да ви запиша?

— Ще трябва да погледна календара си. Ще ви се обадя.

Мардж наблюдаваше жените, които си отиваха. „Не, недейте!“ С ужас забеляза как мисис Каплан — пациентката, която правеше второто си посещение, се приближи към репортера.

— Какво става тук? — попита тя рязко.

— Това, което става, е, че лицето, завеждащо лабораторията на клиниката през последните шест години, очевидно не е било лекар. Всъщност единственото й образование са били курсовете по козметика.

— Боже мой! Сестра ми забременя чрез ин витро преди две години! Възможно ли е да не е родила собственото си бебе? — Мисис Каплан закърши ръце.

„Господ да ни е на помощ — мислеше си Мардж. — Това е краят на клиниката!“ Тя беше ужасена и смазана, когато чу по сутрешните новини за смъртта на доктор Хелън Петрович. Едва преди час дойде на работа и разбра, че нещо в документите на Петрович не е наред. Когато чу острите реплики на репортера и видя реакцията на мисис Каплан, започна да осъзнава размера на евентуалните последствия.

Хелън Петрович отговаряше за съхраняваните при много ниска температура ембриони. Десетки и десетки епруветки с големината на половин показалец съдържаха потенциално жизнеспособните човешки зародиши.

Ако една от тях бъдеше погрешно надписана, в утробата на жената щеше да се имплантира чужд ембрион, превръщайки я в майка-приемник, но не и в биологическа майка на детето.

Мардж видя как Каплан напусна бързо стаята, следвана от репортера. Погледна през прозореца. Отпред паркираха още телевизионни коли. Други журналисти се опитваха да разпитат жените, които бяха напуснали приемната.

Тя видя репортерката от Трети канал да излиза от една кола. Меган Колинс! Точно така се казваше! Тя искаше да прави телевизионния филм, който доктор Манинг така неочаквано бе отхвърлил…