Мери Кларк - Къщата

Скот Коуви седеше сам на първия ред в църквата и плака по време на цялата служба. Изглежда така, както аз самият бих се чувствал, ако нещо се случи с Деб, помисли си Нат Куган. Почти убеден, че е насочил усилията си в погрешна посока, той излезе от църквата след края на церемонията и се помота пред сградата, за да послуша какво говорят хората.

Струваше си да ги чуе.

— Горката Вивиан, толкова ми е мъчно за нея! Но човек трудно я издържаше, нали?

— Да. Не можеше да се отпусне, беше ужасно несигурна в себе си — отвърна жената на средна възраст, към която беше отправен въпросът.

Нат си спомни твърдението на Коуви, че не е успял да я убеди да подремне, докато той се спусне под водата.

Някакъв телевизионен репортер обикаляше и правеше записи. Забеляза как привлекателна руса жена се приближи до него и сама изяви желание да даде интервю. Нат разпозна в нея Елейн Аткинс, собственичката на агенцията за недвижими имоти, и се приближи, за да чуе коментара й.

Когато интервюто свърши, Нат си записа нещо. Елейн Аткинс спомена, че семейство Коуви възнамерявали да имат деца. Изглежда, тя ги познаваше добре. Реши, че трябва да си поговори с нея.

Когато се върна в полицията, отново взе снимките от аутопсията и се опита да разбере какво в тях го тревожеше толкова силно.

Помили се освободи от прегръдката на Адам и тихо се премести в своята част на леглото. Адам измърмори името й, но не се събуди. Помили стана, облече си халата и го погледна усмихнато.

Енергичният адвокат по наказателни дела, който можеше с красноречието си да накара съдебните заседатели да променят своето решение, изглеждаше съвсем беззащитен, докато спеше. Лежеше обърнат на една страна, пъхнал ръка под главата си. Косата му беше започнала да посивява и да оредява на темето.

В стаята беше студено и Помили се наведе и придърпа одеялото върху раменете му, а после леко го докосна с устни по челото. Когато навърши двайсет и пет години, тя реши, че вероятно никога няма да попадне на мъжа, за който би й се искало да се омъжи. Две седмици по-късно се запозна с Адам на един презокеански лайнер, наречен „Сага фиорд“. Корабът извършваше околосветско пътешествие и понеже беше писала много за Далечния изток, Помили получи покана да пропътува на него разстоянието между Бали и Сингапур и да изнесе лекция за района.

На втория ден от пътуването Адам се спря до шезлонга й и я заговори. Ходил в Австралия, за да дава показания под клетва, и изведнъж му хрумнало да измине същата отсечка по море.

— Пристанищата са великолепни, а и ще си почина една седмица — обясни й той.

Към края на деня Помили осъзна защо е развалила годежа си преди три години. При Адам беше по-друго. През цялата година след първата им среща той постепенно се влюбваше в нея. Помили понякога се чудеше дали щеше някога отново да се види с него, ако не живееха на три пресечки един от друг в Манхатън.

Помогна им фактът, че ги свързваха много общи неща. И двамата бяха енергични нюйоркчани и страшно обичаха Манхатън, макар и да бяха отгледани в два напълно различни свята. Семейството на Адам притежаваше двуетажна къща на Парк Авеню и той бе ходил в скъпо частно училище. Помили бе отраснала в Стайвесънт Таун, на Четиринайсета улица, където все още живееше майка й, и бе посещавала местните енорийски училища. Но и двамата бяха завършили университета „Джорджтаун“, макар и да се бяха разминали с осем години. Еднакво обичаха океана, но Адам прекарваше лятото на Кейп Код, а тя плуваше по време на еднодневните екскурзии до Джоунс Бийч.

Когато започнаха да излизат заедно, Помили разбра, че на трийсет и две години Адам е много доволен от ергенския живот. И защо не? Беше преуспяващ адвокат и имаше хубав апартамент и куп приятелки. Понякога не й се обаждаше със седмици.

Когато й предложи да се оженят, Помили изпита подозрение, че жестът е свързан с приближаващия му трийсет и трети рожден ден. Но не се разтревожи. Когато сключиха брак, думите на баба й изплуваха в съзнанието й. „В семейството често става така, че единият от съпрузите обича повече от другия. По-добре би било, ако не е жената.“

Защо? Помили често се чудеше, докато наблюдаваше спокойния му сън. Какво лошо има в това да си човекът, който обича повече?

Беше седем часът. Силното слънце проникваше през пролуките покрай спуснатите щори. Просторната стая беше обзаведена просто — легло с балдахин, гардероб, нощно шкафче, тоалетна масичка и стол с висока облегалка. Очевидно всичките мебели бяха оригинални. Елейн й каза, че малко преди мистър Пейли да почине, двамата със съпругата си са обикаляли търговете, за да купуват мебели от началото на осемнайсети век.