Мери Кларк: Къщата

— Ще видим. Иска ми се отново да имам къща тук. Струва си, ако продължаваме да живеем в големия град. Старите моряци са знаели как да строят жилищата си.

— За къщата се разказва легенда. Капитан Андрю Фриман я построил през хиляда седемстотин и трета година за съпругата си. После я изоставил, защото разбрал, че докато бил в открито море, тя му изневерила с някакъв мъж от града.

— Баба ми е разправяла, че първите заселници са били пуритани. Няма да пипам нищо. Ние сме на почивка, макар че от време на време ще ми се налага да прескачам до Бостън. Трябва да свърша малко работа по преразглеждането на делото „Потър“. Може би си чела за него. Съпругата е получила присъда, а всъщност е невинна. Съжалявам, че не съм й бил защитник от самото начало.

— Би ми се искало да те чуя как говориш в съда.

— Ела някой ден в Ню Йорк. Кажи на Джон да те доведе. Кога ще се жените?

— Още не сме определили датата, но ще бъде през есента. Както може да се очаква, дъщерята на Джон не е особено въодушевена от годежа ни. Дълго време той й е бил единственият близък човек. Ейми отива в колежа през септември и смятаме, че Денят на благодарността ще е подходящ за сватбата.

— Изглеждаш щастлива, Лейн. И си прекрасна. Страхотно привлекателна и преуспяваща. И си по-слаба, отколкото преди. Изрусила си си косата. Харесва ми така.

— Комплименти от теб? Не разваляй отношенията ни — засмя се Елейн. — Благодаря ти все пак. Наистина съм много щастлива. Джон се оказа човекът, когото дълго чаках. Слава богу, че отново си заприличал на себе си. Повярвай ми, Адам, миналата година, когато дойде тук след раздялата си с Помили, се разтревожих за теб.

— Беше доста тежък период.

Елейн погледна менюто.

— Агенцията за недвижими имоти „Аткинс“ черпи. Не приемам възражения. Къщата „Помни“ се продава и ако решите, че си заслужава да я купите, ще получа комисионна.

След като поръчаха, Адам каза:

— Телефонът беше зает. Ще отида отново да се обадя на Помили.

След минута се върна. Изглеждаше разтревожен.

— Все още дава заето.

— Нямате ли двойна линия с телефонен секретар?

— На Помили не й харесва тази система. Било неучтиво да казваш на хората, че говориш с друг, и да ги караш да чакат.

— Права е, но е удобно. — Елейн замълча, а после продължи неуверено: — Ти нещо се притесни. Наистина ли смяташ, че Помили вече е добре?

— Изглежда спокойна — бавно отвърна Адам. — Но като я налегнат пристъпите, се чувства ужасно. Започне ли да преживява катастрофата, става страшно. Ще опитам пак след малко. Между другото, показах ли ти бебето?

— Имаш ли снимка у себе си?

— Иска ли питане? — Той бръкна в джоба си. — Това е най-новата. Ето я, казва се Хана. Миналата седмица навърши три месеца. Не е ли страхотна?

Елейн разгледа внимателно снимката.

— Голяма кукла е — искрено отвърна тя.

— Прилича на Помили и като порасне, ще бъде красавица — решително заяви Адам. Прибра снимката в портфейла си и бутна назад стола. — Ако линията е все още заета, ще помоля телефонистката да прекъсне разговора.

Елейн го наблюдаваше, докато си проправяше път през залата. Неспокоен е, защото е сама с бебето, помисли си тя.

— Елейн.

Вдигна очи. Беше Каролин Марч, петдесетгодишна жена, директор по рекламата в нюйоркска фирма. Беше си купила къща чрез Елейн. Без да дочака поздрав, Каролин подхвана:

— Чу ли какво е наследството на Вивиан Карпентър? Пет милиона долара! Семейството никога не говори за състоянието си, но една от съпругите на братовчедите им се е изпуснала. А Вив казала, че е завещала всичко на съпруга си. Не смяташ ли, че толкова много пари би трябвало да пресушат сълзите на Скот Коуви?

Сигурно е Адам. Каза, че ще се обади по това време, помисли си Помили. Подпря бебето на рамото си и се пресегна към телефона.

— Стига, Хана, изгълта шише и половина. Ако продължаваш така, ще се окажеш единственото тримесечно бебе, поставено на диета заради наднормено тегло.

Подпря слушалката с брадичката си и потупа бебето по гърба. Беше Джейн Пиърс, главната редакторка на списанието „Травъл Таймс“. Както обикновено, Джейн беше лаконична.

— Помили, заминавате за Кейп Код през август, нали?

— Стискай палци. Снощи разбрахме, че канализацията на къщата, която трябваше да наемем, не е наред. Идеята да ползвам нощно гърне никога не ме е привличала особено. Адам отиде там, за да види дали няма да се намери нещо подходящо.

— Доста късно е и сигурно всичко вече е заето, нали?