Мери Кларк - Къщата

— Доста съблазнителни неща — отбеляза Деб, докато прибираше продуктите в кошницата с капака. — Лебервурстът свършил ли беше?

— Не, просто купих това, което ми се ядеше — отвърна Нат и извади от хладилника изстуденото вино.

— Да не се чувстваш гузен? — попита Деби, след като прочете етикета. — Виното е доста скъпо.

— Знам. Хайде да побързаме, защото по-късно следобед времето ще се развали.

Пуснаха котва на миля и половина от Монъмой Айланд. Нат не каза на жена си, че точно тук Вивиан Коуви е прекарала последните часове от живота си. Страхуваше се, че може да се разстрои.

— Наистина е приятно — призна Деби. — Но защо изведнъж се отказа от шезлонгите?

— Реших, че би било интересно да направим промяна.

Разстла едно старо одеяло на палубата и нареди храната. Беше донесъл възглавници, върху които да седнат. Наля вино в чашите.

— Ей, не се увличай — възпротиви се Деби. — Не искам да ми се замотае главата.

— Защо не? — попита Нат. — Нищо не ни пречи да поспим, след като се нахраним.

Слънцето припичаше. Лодката се поклащаше леко. Пийваха си от виното, хапваха сирене и пастет, откъсваха и по някое зърно грозде и го пъхаха в уста. След един час изпразниха бутилката и на Деби й се приспа.

— Не мога да повярвам, че го изпихме всичкото — заяви тя.

Нат опакова храната, която беше останала, и я прибра в кошницата.

— Какво ще кажеш да подремнем? — попита я той и нареди възглавниците една до друга върху одеялото. Знаеше, че жена му не носи пиене през деня.

— Добра идея. — Деби се излегна и веднага затвори очи.

Нат се настани до нея и започна да разсъждава върху фактите, до които се беше добрал през последните няколко дни. В петък, след като прегледа снимките от аутопсията, се отби у Скот Коуви. Обяснението на Коуви, че жена му вероятно е преместила смарагдовия пръстен на лявата си ръка, му се стори прекалено гладко и добре заучено.

Погледна към празната бутилка от вино. Протоколът от аутопсията гласеше, че малко преди да умре, Вивиан Карпентър е изпила няколко чаши вино. Но когато попита родителите й дали е пиела, те му отговориха, че избягвала да го прави през деня, защото й се приспивало от една чаша вино, особено ако е на слънце. Същата реакция се получаваше и при Деби.

Дали една жена, на която й се приспива, когато пие вино, би настоявала да се присъедини към мъжа си, ако той възнамерява да прекара под водата известно време, след като още е начинаеща в подводния спорт?

Нат се съмняваше, че би постъпила така.

В три часа почувства лека промяна в движението на лодката. Според прогнозата за времето към три и половина се очакваше да завали силен дъжд.

Нат се изправи. От мястото се виждаше пристанището и той забеляза, че малки плавателни съдове от всички посоки се приближават към него.

Коуви твърдеше, че били прекарали около двайсет минути под водата, когато се разразила бурята. Това означаваше, че след като се е събудил от дрямката, със сигурност е видял как лодките се отправят към брега. Сигурно се е усещало засилващото се течение.

В подобна ситуация всеки човек, който има поне малко мозък в главата си, би включил радиото, за да чуе прогнозата за времето, разсъждаваше Нат. Деб се размърда, повдигна се леко и го попита:

— Какво правиш?

— Мисля. Искаш ли да се изкъпем набързо, скъпа? Деби отново легна, затвори очи и измърмори:

— Някой друг път. Сега много ми се спи.

Скот Коуви прекара неделята вкъщи. Макар и поуспокоен от факта, че Адам Никълс се съгласи да поеме защитата му, все пак се притесняваше от незначителното предупреждение, което той му отправи: „Когато богата съпруга почине при нещастен случай наскоро, след като е сключила брак с мъж, който никой не познава добре, и този мъж е единственият човек, станал свидетел на смъртта й, изключено е хората да не говорят разни неща. Били сте откровен с полицаите и това е във ваш интерес. Но дотук. Вече отказвайте да отговаряте, на каквито й да било въпроси.“

Скот нямаше нищо против да го послуша.

Не му беше трудно да се вслуша и във втория съвет на Никълс: „Не променяйте начина си на живот. Не пилейте пари.“

Въобще не възнамеряваше да постъпва като глупак.

Накрая Адам му каза: „И още нещо, което е много важно: не си позволявайте някой да ви види с жена, докато в полицията съвсем очевидно показват, че изпитват съмнения относно инцидента.“

Тина. Трябваше ли да обясни на Адам, че преди да се запознае с Вив, имаше връзка с нея? Че всичко започна миналата година, когато работеше в театъра? Дали Адам щеше да разбере, че откакто станаха близки с Вив, нямаше нищо между него и Тина?