Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Не мисля, че във вътрешната сфера може да се забележи някаква фундаментална промяна в естеството и структурата на режима и на неговата политика. Зад фасадата на Отечествения фронт и на сламените хора, наричани „земеделци“ или „независими“, стои Българската комунистическа партия с половин милион членове в страна с население от 8 милиона, която самостоятелно упражнява политическата диктатура на пролетариата. Целта все още е преход към комунизъм в 1980 г. или някоя друга година, която Москва може да обяви за начало на нова ера. В 1960 г. писах в доклад, че режимът черпи силите си от интимните си връзки с Москва, от подкрепата на българските въоръжени сили, от ефикасността на репресивния апарат и от липсата на някаква позитивна опозиция сред неговите поданици. Мисля, че това е валидно и днес. Живков е на власт, защото се радваше на доверието на Москва по време, когато Югов го изгуби и падна. Ако има някакви търкания между българските и руските лидери, те може да се дължат на това, че първите предпочитат да се пазят от „десталинизация“.

Основата на режима си остава непроменена, но се забелязва известна порутеност в надстройката. След сътресенията от 1962 г. ръководството едва ли може да изглежда същото в собствените си очи и в очите на неговите поданици. Общественият облик на Живков е по-малко впечатляващ от този на Югов, а Югов бе по-ниско в сравнение с Червенков. Няма български лидер, който да може да се мери с Хрушчов или Тито.

В последната част на своя прощален доклад от София посланик Линкън разглежда отношенията между Лондон и София и прави предложения за бъдещата британска политика спрямо България.

Англо-българските отношения преминаха през различни превратности, откакто пристигнах в София през август 1960 г. Когато Югов беше премиер, а Луканов ръководеше външно министерство, отношенията неведнъж бяха смущавани от създаваните от българите скандали. Отношенията паднаха на най-ниско ниво през лятото на 1962 г., когато моят военен аташе беше експулсиран от София. Тези две години бяха време на изпитание и неприятности за моя персонал и за мен. След правителствените промени в края на 1962 г. нашите отношения се разшириха и изглеждат по-гладки. Днес вероятно те са по-добри, отколкото по всяко време след войната. Българските резултати на британския пазар остават незадоволителни, но търговия има и се забелязва увеличение на посещенията на британски бизнесмени. През юни шест британски депутати посетиха България под егидата на интер-парламентарния съюз и въпреки че нито един министър не можа да посети България по мое време, не бих могъл повече да се оплаквам, както сторих в годишния си доклад за 1961 г., че рядко виждаме видни британци тук. Политическата пропаст между нас продължава да зее. Никоя лъжа за условията и общественото мнение в нашата страна не е прекалено абсурдна, че да не може да се появи в българската преса, и нашата политика и нашите цели постоянно биват изопачавани и хулени.

Какви са нашите интереси в България и с какви средства разполагаме за тяхното прокарване? Когато преди три години си зададох тези въпроси, струваше ми се, че не можем да не се интересуваме от намеренията и действията на една страна, която има общи граници с двама наши съюзници, срещу които тя има традиционна враждебност. Продължавам да мисля, че това е постоянен интерес, макар и негативен, и мисля, че една от главните задачи на британската мисия е да отделя неотслабващо внимание на този въпрос. Също толкова важна, и по мое мнение по-позитивна задача, е да се наблюдава, стимулира и поддържа по всички възможни за демократичните сили начини, интересът на българите към Запада и мъждукащия дух на независимост и национална гордост, който го подклажда.

Правителството на Нейно Величество следва от известно време дългосрочна търговска и културна политика спрямо съветските сателити. Убеден съм, че това е правилната политика за нас в тази страна, и че ние трябва да я запазим и да не пропускаме случай за инжектиране на повече същина в нея. Няма изведнъж да съборим режима чрез тези средства, но по-широко познание за алтернативния западен начин на живот и управление не може да не убеди българското общество в кухотата и откъснатостта на тяхната сегашна система. Трябва да бъдем търпеливи, изобретателни и упорити в преследването на своите цели: и когато те се държат лошо, ние трябва да ги конфронтираме твърдо с тяхната отговорност за собствените им действия. Винаги е добра тактика да подчертаваме, че в нашите очи българите са интересни, защото са българи, а не защото са клиенти или малки братя на Русия.