Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Той каза, че техническите експерти са приключили разследването си и стигнали до заключението, че полетът е бил опит за шпионаж, за да се изпита ефективността на италианската отбрана. Между факторите, които ги накарали да стигнат до това заключение, били аварийното кацане във военна зона и маневрите на самолета за избягване на италианските радари. В допълнение, техническите експерти изтъкнали, че ако пилотът е искал да избяга и потърси политическо убежище, той би следвал различен курс, би изхвърлил мунициите и би влезнал в радиовръзка с най-близкото италианско летище. В светлината на този технически доклад службите за сигурност арестували пилота и го обвинили в шпионаж. Той бил преместен от цивилната болница, където се намирал, в затворническа килия в очакване на делото.

Едва в началото на следващата 1963 г. идва развръзката на случая с българския пилот Солаков. На 4 януари британската легация в Рим докладва на Лондон.

Италианската преса съобщи на 4 януари, че Солаков е бил освободен от съдия-следователя. Предварителното следствие продължи осем месеца. На 3 януари магистратът обяви, че няма достатъчно доказателства, които да потвърдят обвиненията в шпионаж, и нареди пилотът да бъде освободен и, съгласно съобщения в пресата, самолетът да бъде върнат на българските власти. Солаков пристигна в Рим, за да установи контакт с българската легация, и каза пред репортери, че възнамерява да се завърне в България.

Между документите на Форин офис за България от 1963 г. има нещо необичайно — чернобяла снимка, направена по време на военния парад на 9-ти септември. Изпращайки снимката от София, Марк Хийт докладва на 24 септември.

Западните дипломатически мисии проявиха интерес към личността на африканеца в българска генералска униформа. Изглежда, че човекът на снимката е известен под името „генерал Чонда“ или „Чондар“. Той е в България от 18 месеца и е бил видян на парада на 9-ти септември миналата година. Той е от Родезия, не се знае дали от Северна или Южна, и се говори, че е бил на курс във или около Пловдив.

Във Форин офис правят справка по изпратената снимка и на 25 октомври служител на министерството записва: „Много интересно. Ние имаме досие на този човек. Неговото правилно име е Джон ЧАНДА.“

Речта на Тодор Живков на 15 април 1963 г. на среща на Политбюро с „културни дейци“ привлича вниманието на посланик Линкън. След като се запознава с нея от публикацията й в печата 9 дни по късно, Антъни

(Илюстр. 7: Джон Чанда в българска генералска униформа, снимка направена по време на военния парад на 09.09.1963 г.)

Линкън доклрдва до външния министър лорд Хюм на 30 април.

Речта изобилства с повторения, изопачения и неясноти, които са запазена марка на комунистическите оратори и особено на този. Въпреки това мисля, че си струва да бъде прочетена, защото тя съдържа най-откровеното и най-подробно описание, давано по мое време от официално лице на дилемата, която неугасващият интерес на българското общество към всичко западно поставя пред властите, фактът, че Хрушчов вече се произнесе по този въпрос правеше неизбежно Живков да го последва.

През ноември 1962 г. Живков и други членове на Политбюро посетили Общата художествена изложба в София. „Ние напуснахме изложбата разтревожени и започнахме да мислим какво да се прави.“ Някои от произведенията явно били заразени от буржоазното абстрактно изкуство — техниката, чрез която империалистите се стремят да отклонят народа и интелигенцията от политиката, от борбата срещу капитализма и за мир.

Българските палати на Пловдивския панаир през 1962 г. също предизвикали шок. За щастие („иначе щяхме да се изложим пред нашите чуждестранни приятели“) специална подкомисия на Централния комитет посетила палатите точно преди откриването на панаира. Подкомисията „свали най-невъзможните неща и бяха направени нови плакати и декори, но не всичко можеше да се поправи“ Според Живков, повечето художници мислели правилно: от 600 члена на Съюза на художниците не повече от 50 се били поддали на чуждо влияние.

След като прочита доклада от София, служителят на Форин офис, Ч.А. Томпсън, пише на 10 май:

На първо място изглежда, че в България има по-голям културен кипеж, отколкото бих очаквал. Донякъде ние сме склонни да гледаме на България като на плитка почва за култивиране и макар несъмнено почвата да е плитка в сравнение с Полша и Унгария, изглежда ясно, че тя може да поддържа буйна реколта. Второ, въпреки яснотата, с която Живков представя несъвместимостта на комунистическата със западната идеология, когато се стига до практически мерки, той сдържа ударите. Изглежда, че само един от атакуваните от него хора е загубил работата си, но дори и той не е бил прекалено уплашен, защото писал до Живков в опит да се оправдае. Възможно е в резултат на речта да последват драконовски мерки за очистване на неоавгиевите обори.