Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

С указ от 29 юли бяха увеличени изкупните цени за различни животински продукти и някои плодове и зеленчуци, като цената за увеличението трябва да бъде платена от потребителите. Това не беше единственият шок, който партията и правителството бяха приготвили за обществото, но определено беше най-големият. Новите мерки естествено получиха голямо внимание от страна на българската преса. Отначало тонът на коментарите беше хвалебствен, но настроението скоро се промени и в уводни статии се настояваше за строго отношение спрямо разпространителите на слухове и „клеветниците“. На 7 август, след като преди това беше намерен за виновен във вестникарски публикации, 28-годишният инженер Геров беше осъден от Софийски съд на 3 години затвор, 5 години лишаване от граждански права и частична конфискация на имуществото. Той беше обвинен в „клеветене“ на режима и разпространяване на лъжливи слухове, чути от западни радиопредавания. На 8 август беше публикуван друг указ „за засилване на борбата срещу лица, бягащи от социално полезен труд и водещи антисоциален и паразитен живот“. Указът упълномощава районните и градски народни съвети да поставят лица на специфична работа за период до две години, а народните съдилища — да осъждат такива хора на „задължителна работа до 5 години навсякъде в страната“. Всеки, който не изпълнява тези решения, подлежи на санкции — от спиране на заплатата до затвор. По този начин, с изключение на партийните членове и други влиятелни хора, всеки български гражданин може да бъде обявен за паразит от полицията, от съседи или от многобройните „обществени организации и държавни органи“ и пратен на принудителен труд в друга част на страната.

В България, както и другаде, има неработещи и нечестни хора, но аз се съмнявам, че целта на този указ е те да бъдат променени. Неговата основна цел е да се изложи на опасност всеки, който или не работи упорито, или създава такова впечатление: да се увеличи производителността чрез засилване на чувството на несигурност и страх у хората.

В доклада си от 14 август 1962 г. Алтъни Линкьн се връща към министерските промени от март.

След министерските промени, в Централия комитет се е говорело, че министрите „трябва да бъдат накарани да се потят“. Това може и да стане, но засега единствената забележима пот по челата на министрите е потта, предизвикана от слънцето по черноморския бряг.

Смяната на министъра на вътрешните работи изглежда не доведе до промяна в политиката за сигурност и методите, с които се прилага. Точно обратното, чух една информация, че хората са обект на по-голямо внимание от страна на униформената и тайна милиция, отколкото в близкото минало. (Със сигурност имаше забележимо засилване на следенето на западните военни аташета през първата половина на годината.) Указът за премахване на „паразитите“ ще отвори ново поле за работа. Не разполагам с недеждна оценка на числеността на българската милиция, но визуалните наблюдения ме карат да вярвам, че само униформената милиция трябва да е с масивна численост спрямо населението. Цената в хора и пари за поддържането на тази машина за контрол и репресии трябва да е висока за една страна, чиито ресурси са ограничени.

В края на доклада си за вътрешното положение в България, Антъни Линкън пише: „Режимът остава стабилен и за задържането си на власт може да разчита на следните фактори: одобрението на Москва, подкрепата на армията, верността на полицията и службите за сигурност, апатията и безпомощността на масите.“

Дългоочакваният 8-ми конгрес се провежда от 5 до 14 ноември. След няколко телеграми по време и непосредствено след конгреса, на 26 ноември легацията изпраща подробен анализ на резултатите. Антъни Линкън пише до външния министър, лорд Хюм:

Това беше не само първият от серия сателитни конгреси, но и той се проведе от европейска партия, която, като оставим Албания настрана, беше направила най-малко за скъсване със сталинската теория и практика.

При тези обстоятелства не беше изненадващо, че първият партиен секретар, Тодор Живков, направи бързо посещение в Москва на 2 и 3 ноември. С основание може да се предположи, че целта на мисията на Живков е била двойна: да получи точни инструкции какво да каже за съвместното съществуване и други външни и доктринерски въпроси; и да потърси пълномощия, или нареждане за сваляне на премиера Югов.

Вечерта на 5 ноември, малко след като започна последният раздел на доклада си, Живков включи пасаж, липсващ в предварително раздадения текст. Той каза, че след 22-рия конгрес на КПСС, Централният комитет създал комисия, която „да проучи фактите за нарушения на законността в страната и да направи предложения за окончателно уреждане на проблема“. В светлината на заключенията на тази комисия, Централният комитет на последното си заседание решил да отстрани от комитета, и от техните постове, министър-председателя Антон Югов, заместник министър-председателя Георги Цанков, и да изключи Вълко Червенков от Централния комитет и от партията.