Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

През март 1962 г. в София, съгласно съобщения в печата, е осъден по обвинение в предателство Петър Николов от София. Дж. Леси докладва на 19 март:

След двудневно заседание, Софийският градски съд осъдил Петър Николов на 20 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото му. Нямаме никаква информация за него в архивите, нито пък знаем за коя чужда страна се предполага той да е шпионирал.

Това става само девет месеца, след като присъда от 16 години затвор беше дадена на Иван Константинов МАНОВ. Предвид близостта на двата процеса и на факта, че двамата бяха обвинени, че са доставяли на чужди сили материали за антибългарски радиопредавания, има възможност за връзка между двата случая. Трябва да се отбележи, обаче, че за разлика от Манов, за Николов не се казва да е имал контакти с чужда мисия, а бил работил за чужденци, които пътували като туристи и бизнесмени. Нещо повече, казва се, че Николов снабдявал своите „господари“ с оръжие и муниции: той е обвинен, че е бил готов да върши саботажи и да убива, но не бил го правил на практика. Както често става, в българските съобщения за процеса се наблягаше на буржоазния произход на Николов с внушението, че имотност и престъпления вървят ръка за ръка.

След като се запознава с доклада от София, Питър Самърскейл от Северния отдел добавя: „Обвиненията срещу Николов звучат неправдоподобно (особено инструктирането му да «върши саботаж»). Това изглежда е част от сегашните усилия на режима да раздуха антизападни чувства.“

За мерките на режима срещу редактора на „Стършел“, Челкаш, и Радой Ралин, легацията съобщава в края на юни 1962 г. Телеграмата се базира на информация, получена от източник, смятал за достоверен.

При режим без опозиция, хумористичният вестник е единственото средство за критикуване на дефектите и грешките на властите и борба за по-висок жизнен стандарт. Това е вярно дори когато критиката приема формата на хумор и сатира.

Малко по малко главният редактор на „Стършел“, Челкаш (хуморист, който миналата година посети Италия) започна да забравя, че демократични методи не могат да бъдат прилагани в България днес, че българите могат само да си играят на демокрация. Когато чул, че един милион чифта обувки гният в държавните складове, а хората са принудени да ходят с износени обувки и в магазините няма нови, Челкаш не само разкритикувал този факт, но също отишъл при заместник-министъра на вътрешната търговия за обяснение. Заместник-министърът, бивш обущар, обяснил, че обувките на склад са резерв за крайна необходимост.

По същото време започнала кампания за използване на реклами. Комунистическата партия и правителството изтъкваха колко е важно да се рекламира в социалистическото общество с цел да се подобри производството и да се създаде изкуствено съревнование между фабрики и кооперации. Един млад писател без особена важност на име Радой РАЛИН написал в „Стършел“ само два реда, но тази епиграма му коства работата във вестника. Епиграмата беше: „Каква реклами, стока като няма“.

Тъй като Челкаш е редактор на вестника, поместил тази критика на народната социалистическа администрация, инцидентът беше сметнат за сериозен. Челкаш и някои други сътрудници на вестника бяха уволнени.

8-мият конгрес на БКП първоначално бил насрочен за 30 август 1962 г., но след посещението на Хрушчов през май 1962 г. ЦК на БКП пренасрочва конгреса за ноември. На 19 юни легацията докладва на Лондон за евентуалните причини за отлагането.

Все още е рано да се каже дали отсрочването на конгреса отразява етап от борбата вътре в партията. Бившият министър на вътрешните работи, Цанков, беше изпратен на 8 юни в Познан да ръководи маловажна мисия и изглежда, че той е пътник. От друга страна, позицията на Живков продължава да изглежда силна и няма нищо, което да внушава, че неговите противници — ако изобщо има силно противопоставяне срещу него след дадената му от Хрушчов благословия — наистина напират за допълнителни промени. Възможно е сега различията в партията да са толкова остри, че на Живков да му е било казано да насочи вниманието към стопански въпроси, за да намали политическата температура, и това да е причината за отлагането на конгреса. Възможна е и друга алтернатива: промени в ръководството и членството в направляващите партийни органи да са били решени по време на посещението на Хрушчов.

Докато 8-мият конгрес на БКП се бави, Антъни Линкън изпраща на 14 август подробен доклад за вътрешното положение в България.