Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

На 5 юли 1960 г. служителят на Форин офис, Джеймс Рийв, добавя свой коментар към доклада на Антъни Ламбърт.

Споделям, гледището на г-н Ламбърт, че ако в България стане промяна, тя ще е еволюционна, а не революционна. Аз обаче бих оспорил неговото мнение, че съдбата на България е поставена на везните и може да бъде решена през следващите няколко години. В дългосрочна перспектива България, както и другите сателити, може (в зависимост от съветската политика) или да стане част от някаква политическа конфедерация на Съветския блок, или да се развие като една квазинезависима държава. Мисля обаче, че не е изключено статутът на България да си остане повече или по-малко същият през следващите десетина години.

Антъни Хендли Линкън е роден на 2 януари 1911 г. Започва работа във Форин офис през 1942 г. От 1947 до 1950 г. е в посолството в Буенос Айрес. Между 1952 и 1955 г. е заместник-генерален секретар на Съвета на Европа. Шарже д’афер в Копенхаген 1956–57 г. Посланик в Лаос 1958–60 г. Пълномощен министър в София от 12 август 1960 г.

На 16 ноември 1960 г. Антъни Линкън изпраща до външния министър, лорд Хюм, доклад с първите си впечатления от България.

При пристигането си намерих София потънала в августовски сън и rentree 7 7 Завръщане (след лятна ваканция) (фр.) — б. а. не беше завършено до края на септември. Вътрешната политическа сцена беше безжизнена и си остана такава. Пресата надлежно регистрираше международните събития с одобрение или възмущение, в зависимост от изискванията на идеологията и руската връзка.

Едно от най-първите неща, които правят впечатление на представители на некомунистически страни, е трудността да се получи достоверна информация. Това трябва да е нещо общо, но то се отразява на нашата работа и на нашата полезност. Не беше лесно да се получи информация и в предишната страна, в която служих, но там природата и изостаналостта — теренът и липсата на комуникации — бяха препятствията, а не затвореността на лаоското правителство и на народа. Комуникациите в България са чудесни и има много вестници и добра радиоразпръсквателна система. Тук страшните прегради, с които комунистическият режим пази всевъзможна информация от очите и ушите на хора като нас, се охраняват от хора, които по темперамент и по исторически причини са станали необикновено потайни и подозрителни.

Моето впечатление е, че режимът е стабилен и не е застрашен от идеологическа ерес, сериозни борби в ръководството и народен бунт. Доктрини се приемат само от Кремъл и преходът от грешките на Сталин към истините на Хрушчов бе извършен без мъченици за вярата. Режимът черпи сила главно от интимните си връзки с Москва, от подкрепата на българските въоръжени сили, от ефективността на неговата репресивна машина и от липсата на някаква реална опозиция сред поданиците му. Комунистическата власт бе наложена на България от шепа хора, прекарали по-голямата част на живота си в Съветския съюз, които се върнаха с руската армия зад гърба. Москва има в София нещо като комисар-резидент в лицето на съветския посланик, чиято специална позиция се признава с готовност от българските власти при всички случаи. Що се отнася до обществена подкрепа или антипатия, Комунистическата партия има половин милион членове от 8-милионно население. Сегашният министьр-председател 8 8 Югов — б. а. извърши всеобхватна ликвидация на политическите противници през 40-те години и тези, които оцеляха и са на свобода, трябваше да забравят миналото, за да запазят свободата си и някаква форма на прехрана. Масите са аполитични, вероятно поради страх, липса на интерес или пък невежество, и техните протести се ограничават до безпокойство и скрита неприязън. Би било неоткровено да не се признае, че в България комунизмът донесе примитивно добруване за много хора, които го нямаха преди. Животът в София е сив и скучен, но повечето хора са адекватно и спретнато, макар и твърде грозно облечени и аз видях само двама просяци и един скитник. Тези лидери на режима, с които се срещнах, изглеждаха истински самоуверени и спокойни. Те са „пробили“ и се чувстват сигурни, и въпреки че по ръцете на мнозина от тях има кръв, те оставят впечатлението, че нямат никакъв страх от възмездие на този свят, а естествено, те не се безпокоят за другия. Те са добре осигурени в полето на вътрешната сигурност. Човек не трябва да подценява апарата за репресии заради това, че той по-малко бие на очи и използва различни методи от тези, които се срещат в другите сателити. Репресивният апарат съществува тук с цялата си сила и варварщина.