Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Под тази защитна покривка продължи да расте общото любопитство към начина, по който се живее в некомунистическите страни. Това явление е особено забележимо сред тези, които аз наричам „новите професионални класи“. Комитетът за културни връзки с чужбина, който се опитва да монополизира такива връзки, запазва ключовата си позиция в това поле, но неговите нареждания изглежда все повече се оспорват от организации като Българската академия на науките и някои факултети на Университета.

Този неуморен и търсещ дух изглежда широко разпространен в училища и университети. Някои прояви на младото поколение — като склонността да се възприемат буржоазни привички, да се обличат неприлично, да слушат капиталистическа танцова музика, да пушат много, да изостават в изучаването на марксизма-ленинизма, и най-лошото от всичко, масово да се провалят на изпитите — предизвикаха множество упреци в пресата и от ръководни хора. Бяха публикувани и няколко нападки срещу Църквата, между които и за това, че се организирали религиозни събирания под прикритието на екскурзии, събори и др. Чуха се и строги призиви за по-интензивна атеистична пропаганда.

Относно икономическото развитие през 1960 г. посланик Линкън пише.

През декември правителството обяви, че започнатият през 1958 г. петгодишен план е бил изпълнен 2 години предсрочно. Няма достатъчно статистически и други данни, за да се прецени истинността на това твърдение.

В България, както и в другите комунистически страни, годишните резултати в земеделието бяха разочароващи. Упреците за тях бяха поделени между чиновниците и времето. Имаше голяма бюрократична дейност в полето на външната търговия. Делегации идваха и си отиваха. Съществуващи търговски споразумения бяха подновявани и нови бяха сключвани. Пловдивският търговски панаир беше по мащаб по-амбициозен от всякога, макар мотивът и целта да бяха престиж. Въпреки тези усилия, търговският баланс със Западна Европа определено беше неблагоприятен. В случая на Обединеното кралство балансът в наша полза беше поне 500 000 лири стерлинг при оборот от около 5 млн. лири. Същото неравновесие може би характеризира търговските връзки на България с нейните комунистически партньори. Това би могло да обясни продължаването от Съветския съюз в последния ден на годината на срока за изплащане на кредит от 160 млн. рубли и отпускане на нов кредит на България от 650 млн. рубли. Осемдесет на сто от общата търговия на България е с комунистически страни, а 50% от това количество е със Съветския съюз — показател за икономическата зависимост на тази страна от Русия.

В обзорния си доклад за 1960 г. Антъни Линкън се спира и на външната политика.

Българската външна политика през 1960 г. беше моделирана по образец на тази на Съветския съюз. Имитирането беше така сервилно, че оправдаваше твърденията на онези, които смятат българското външно министерство за преден пост на „министерството-майка“ в Москва. Позицията на министъра на външните работи Карло Луканов отслабна и към края на годината имаше слухове, че той ще подаде оставка и ще оглави легацията в Париж. Вероятно интересът на първия партиен секретар, Тодор Живков, към външната политика се е повишил, след като бе начело на българската делегация за Общото събрание на ООН. Ако има промяна в министерството, тя може да облагодетелства негов човек.

Вероятно в никоя друга сфера българското раболепие пред Русия не се илюстрира така добре, както на международните срещи. Българската делегация на 15-ата Конференция за разоръжаване в Женева не показа никакъв собствен ум, нито собствена воля. От уважение към решението на Хрушчов да участва в Общото събрание на ООН, първият секретар на Българската комунистическа партия заведе българска делегация в Ню Йорк, като той пътуваше със съветската делегация с кораба „Балтика“.

В Обединените нации българите повтаряха казаното от руснаците по малки и големи въпроси: техният език беше така невъздържан, както на руснаците, а поведението им — също толкова лошо. В София дори имаше слухове, че Живков бил объркан (и дори загрижен) от това, че неговото придвижване в Америка не било подложено на такива големи ограничения, както това на Хрушчов и Кадар. Съветските предложения за реорганизация на Секретариата на ООН и дори преместване на седалището на Организацията получиха гореща подкрепа от България. Непригодността на Ню Йорк за седалище на ООН беше една от темите на разговора, който неотдавна водих със заместник-външния министър Тарабанов.