Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Общественият морал е паднал ниско и се смята, че разводите са много, макар да няма доказателства, тъй като подобни статистики не се публикуват. Говори се, че партийните членове са особено виновни в това отношение. Когато напреднат в йерархията, те решават, че жените им са прости селянки и им пречат да получат някои по-добри постове. Присъствието в столицата на по-млади и по-привлекателни жени може също да е причина за разводите. Макар да няма сведения за проституция, говори се, че я има, но само потайно, тъй като наказанията са големи. Един обикновено добър източник твърди, че порокът е широко разпространен и че са замесени привидно почтени жени, но тези факти не бяха потвърдени. Живков отправи предупреждение в речта си на 12 януари срещу „моралната деградация на отделни партийни членове“, обяснявайки, че „подобни прояви са остатъци от старото буржоазно общество и няма да се толерират“.

Постарах се в този доклад да противопоставя различията между двата главни слоя на българския народ — партийните членове и обикновените хора. Невъзможно е да се прецени количеството на недоволство, но то определено далеч не е нищожно. Аз смятам, че е крайно невероятно да има опит на хората да предизвикат промяна на правителствената и партийната политика, но ако недостигът на храни се влоши и хора започнат да ходят гладни, тогава може да има трудности за управниците и е възможно да се наложат някои отстъпки.

В Лондон споделят гледището на посланика в София. Джеймс Рийв отбелязва на 9 март:

Привилегията в нейните различни форми е естествено един дразнител за мнозинството българи. Но без истински глад не може да се очаква, че становището на населението ще се отрази на правителствената политика.

През лятото на 1960 г. се наблюдава значително влошаване на снабдяването с храни. На 22 юни от Легацията съобщават:

Изглежда, че българите са силно загрижени за прибирането на реколтата, и те наистина имат основания за това. Миналата година беше нормално да се видят гниещи череши по дърветата, защото нямаше кой да ги обере. Тази година е много трудно да се намерят пресни зеленчуци, а месо е почти невъзможно да се купи. Главната причина изглежда е, че правителството е поело прекомерни ангажименти за износ и явно е загрижено, че не ще може да изпълни договорите. Един интелигентен българин подхвърли неотдавна на една вечеря, че след 15 години планиране от режима условията са по-хаотични от всякога.

Между документите на Форин офис за България от 1960 г. има папка за религията в България. Поводът за нейното откриване е писмо на британски гражданин до неговия депутат в Парламента. Случаят е интересен и с това, че отразява една характерна черта на обществения живот във Великобритания — писането на писма и своевременното отговаряне. Въпросната кореспонденция между британски гражданин, неговия народен представител, външното министерство и легацията в София приключва в рамките ни само два месеца. Тя започва на 29 януари, когато англичанинът Лезли Ботъм от град Лестър пише до своя народен представител, Джон Фар, по повод избирането му:

Уважаеми г-н Фар,

Изпращам ви своите искрени поздравления за преизбирането ви за депутат. Желая ви успех във вашата работа. Необходима ми е информация и помощ по въпрос, отнасящ се до група протестантски пастори, които бяха арестувани и осъдени на затвор от българското правителство преди 14–15 години. Някои от осъдените бяха методисти и баптисти и най-малкото един от тях бе от моето изповедание. Досега не съм научил почти нищо за тях след осъждането им.

Веднага след като получава писмото от Лесли Ботъм, депутатът Джон Фар го препраща на парламентарния секретар на Форин офис, Робърт Альн. Британското външно лшнистерство не открива никаква информация за осъдените български пастори в архивите си и кореспонденцията тръгва по обратен път: Форин офис до депутата Джон Фар, той на свой ред — до Лезли Ботъм. Така, по-малко от три седмици след първото си писмо, Лезли Ботьм пише отново до своя народен представител, като този път изпраща подробности.

Четирима от 15-те подсъдими получиха доживотни присъди, бяха глобени и тяхното имущество конфискувано. Четиримата са: Васил Зяпков — евангелист, Янко Иванов — методист, Никола Наумов — президент на Съюза на евангелистките църкви в България, Георги Чернев — виден петдесятник. Те бяха признати за виновни в измяна, получаване на пари от Запад и разпространяване на неверни слухове. Съвсем категорично мога да заявя, че Чернев никога не е бил виновен в измяна или действия срещу държавата. Но разбира се тези обвинения следваха обичайния образец на нещата в комунистическите страни.