Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

Очертаните от Югов икономически предложения явно изпъкваха в неговата реч. Те са по-конкретни от обичайното и са отчасти нови. Но България ще спечели малко от тях, ако се изключи предложеното използване на Асександруполис като свободно пристанище, което обаче е твърде нереалистично. Мотивът без съмнение е главно политически.

Гръцкото правителство, ако се съди по първите му реакции, не смята че българите действат искрено. Възможно е българските власти да имат искрено желание за подобряване на връзките с Гърция. Но те са едновременно жертва на руската силова политика и на собствените си задръжки. Съветският съюз е хвърлил око на източния фланг на НАТО — вероятно дори на егейския излаз при Александруполис. Междувременно за българите въпросът за репарациите остава „препъни камък“. Резултатът е, че всеки ход към сдобряване неминуемо ще създаде впечатлението, че българите изграждат Троянски кон.

На 11 март британското посолство в Атина изпраща доклад за гръцките реакции.

Атинската преса отдели доста внимание на подновеното предложение на българския министър-председател към Гърция и Турция за увеличаване на търговията и за Балкански договор за ненападение. Цитира се изявлението на Югов, че българското правителство винаги е готово да поднови преговорите с Гърция и че е атакувал гръцкото становище, че България трябва да плати военни репарации, преди да бъдат подновени преговорите. В тази връзка гръцкото външно министерство издаде декларация:

„На практика българският министьр-председател казва, че ако няма обсъждане на взаимните искове преди каквито и да било плащания и ако се приеме гръцката гледна точка, това би представлявало «диктат», наложен от Гърция на България. Гръцкото министерство на външните работи се чувства задължено да поясни, че гръцката гледна точка е, че изплащането на военни репарации е ясно и конкретно задължение, което е независимо от всякакви други искове и контраискове, и че преди всякакво разискване на такива въпроси България би трябвало, като израз на добра воля, да плати в брой аванс от $6 милиона от нейното задължение да плати еквивалента на $45 милиона по стойността от 1938 г. (т.е. $70 милиона по сегашния курс). Продължаващият отказ на българското правителство да признае задълженията си по Мирния договор оправдава съмненията на гръцкото правителство относно българската добра воля. Настоящият български опит да се представят гръцките отстъпки като «диктат» подсилва тези съмнения.“

На 22 март I960 г. британското посолство в Анкара съобщава на Форин офис за турските реакции към речта на Югов.

Турското правителство е на мнение, че българските предложения се правят с пропагандна цел. Практиката на българите е да правят публични изявления от този род, но да не предлагат нищо по нормалните канали. Няма вероятност турското правителство да отговори на предложението на Югов, но ако реши да направи това, то първо ще обсъди естеството на своя отговор в НАТО. Речта няма да има абсолютно никакъв ефект върху турската политика.

На 9 февруари 1960 г. от София съобщават на Форин офис за доклада на Живков на 12 януари пред конференция на секретарите на общинските и районните партийни организации.

Един особено интересен момент в доклада представлява решението за създаване на „другарски съдилища“ по образец на тези в Съветския съюз. Въпреки че засега това е само решение на Политбюро, може да се предположи, че е само въпрос на време, преди това да стане закон и съдилищата да започнат да се занимават със „случаи на нарушаване на трудовата дисциплина, злоупотреба с държавни и обществени средства, случаите на граждани, които не изпълняват задълженията си да гледат стари родители и да възпитават децата си, обиди, клевети, побоища, повреди на сгради и т.н.“ Списъкът на нарушения, изреден от Живков, е почти същият като съветския, цитиран от сър Патрик Райли 5 5 Посланик в Москва — б. а. в доклада му от 6 ноември. Едновременно с горното решение Политбюро е решило да създаде „доброволни групи от трудови хора за опазване на обществения ред“. Не е ясно каква власт ще бъде дадена на тези поделения, но може да се предположи, че те ще бъдат строго моделирани по съветския еквивалент.

На 1 март I960г. посланик Антъни Ламбърт изпраща до външния министър, Селуин Лойд, подробен доклад по въпроса за стабилността на комунистическата власт в България и отношението на хората към нея.