Димитър Димитров - Съветска България през три британски мандата (Ричард Спейт 1956–1958 Антъни Ламбърт 1958–1960 Антъни Линкън 1960–1963)

В коментар по този доклад на Антъни Ламбърт служителят на Форин офис, Джон Уеринг, написва: „Г-н Ламбърт е намерил една-две нови метафори, за да опише заробването на България от Съветския съюз, но рисуваната от него картина не се различава по нищо съществено от оценките на неговия предшественик“. В доклад от 11 април 1959 г. Теренс Гарви, шарже д’афер в Белград, сравнява България с Югославия.

Прекарах великденския уикенд в България. Представям някои повърхностни сравнения. България, въпреки че такова гледище би било неприятно тук 3 3 Белград — б.а. , се сравнява благоприятно в редица отношения с Югославия. Българските пътища са облекчение за раздрусаните кокали на пътника, когато прекоси границата. София е значителен, солидно построен град, в сравнение с който Белград изглежда като разраснало се село. Нещо повече, макар Югославия да има прекрасна природа, България няма от какво да се страхува при едно сравнение. Тук обаче свършват очевидните предимства. Софийските улици, макар и застроени със стройни сгради, са значително по-сиви от белградските и за око, свикнало с югославската гледка, хората както в градовете, така и в селата, изглеждат безцветни, мудни и апатични. Портретите на Димитров изобилстват в България така, както Титовите в Югославия, но многообразието на героични портрети е много по-голямо — има включително този на Чарлз Дарвин (по всяка вероятност за неговите заслуги за разрушаване на християнските митове) и на няколко места на Сталин.

Гледана от главните пътища, България оставя впечатлението за благоденствие, което не е особено под това на Сърбия. В района между Витоша и Самоков, обаче, открих села, които определено не са по-напреднали от тези в Косово и Метохия, с порутени къщи и обори, които не може да са се променили много от дните на турска окупация. Стори ми се, че Западна България я очаква значителна суша, освен ако скоро не падне голямо количество дъжд. Има периодичен режим на водата дори в самата София.

През лятото на 1959 г. Английското дружество за приятелство с България, една прокомунистическа организация, изпраща писмо до кмета на лондонската община Степни с покана да предложи 3 деца, които да летуват в международния детски лагер край Варна. Когато кметът на Степни се обръща с молба към британското външно министерство за информация относно лагера в България, Форин офис на свой ред отправя питане към легацията в София. Първият секретар на легацията, Брайън Шепърд, пише на Лондон на 14 юли.

Няма почти никакво съмнение, че това ще е едно добре организирано прекарване, и комбинацията от концерти край лагерния огън, привлекателна природа и плаж биха направили силно впечатление на деца в тази впечатлителна възраст. Целта на всички български младежки мероприятия е просто и единствено комунистическо индоктриниране и би имало голям шанс всяко връщащо се дете да бъде най-малкото прокомунист, ако не и по-лошо. Има слаба надежда, че една триседмична почивка би била прекалено дълга за деца, които не са свикнали да бъдат без родителите си за такъв дълъг период, и това може да има известен уравновесителен ефект.

Знам от опит, че Форин офис е ограничен в това, което би могъл да направи, за да разубеди хората да правят подобни посещения. Хората, които ще страдат най-много, освен самите деца, обаче, са родителите, и се чудим дали няма да е възможно родителите да бъдат поканени във Форин офис, преди да дадат съгласието си за пътуването на децата. Ако плашилото на вкарването на комунизма в техните семейства не се окаже достатъчно, за да възпре родителите от изпращане на децата, има и други неща, които би могло да се изтъкнат: например, че никой отговорен човек не е посещавал тези лагери и че репутацията на българската санитарна система е много под тази в развитите страни. А що се отнася до храната, по време на неотдавнашното си посещение във Варна нашият пълномощен министър, шефът на една друга западна мисия тук и техните деца не са могли да си купят нито риба, нито мляко, нито плодове и зеленчуци. И най-после, тъй като лагерът е неизвестен, родителите сигурно не биха искали да излагат деца на по тринайсетина години на възможни атаки срещу тяхната моралност.

На 5 април 1959 г. се провеждат общински избори. За тях Родни Бедфорд от британската легация пише на Малкъм Макинтош, шеф на българската секция на Би Би Си, на 7 април.

Подготовката за изборите стоеше в центъра на вниманието през втората половина на март. Появиха се обичайните плакати, призоваващи хората по всевъзможни причини да гласуват за кандидатите на Отечествения фронт, макар единственият кандидат да е от тази организация, което прави работата особено фарсова. Отидох в провинцията, за да видя как се провеждат изборите, и намерих, че всичко беше добре организирано и имената на гласоподавателите бяха сравнявани със списък. Селяните, които дойдоха да гласуват, обаче изобщо нямаха представа какво да правят и присъстващият служител трябваше да им обяснява всичко. Имаше и забавни моменти. С помощта на един стар трион беше подсигурено, че пликовете с бюлетините няма да задръстят избирателната урна, а на един селянин, който се мотаеше след като гласува, беше казано: „Сега си свободен. Можеш да си вървиш“.