Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Към федеративното здание — изкрещя сержантът и колата полетя към най-високата постройка в околността, чиито купол се губеше в тъмнината.

Те стигнаха до ъгъла на палатата точно навреме, за да присъствуват на една сцена, която, въпреки че наблюдаваха със собствените си очи, им се струваше невероятна. Конг скочи от покрива на една къща в долния край на улицата. Черното му гигантско туловище се изви в голяма дъга и прелетя през улицата на осмия етаж на отсрещния небостъргач. След това със светкавична бързина се заизкачва по корнизите от етаж на етаж, докато се изгуби зад първото разклонение на покрива.

Дрискъл, Денхам и сержантът бяха изскочили от колата и сега се издигаха по асансьора към горната част на зданието.

— Не стреляйте — каза сержантът. — Момичето е още в ръцете му.

— Изпратете няколко души с леки картечници към по-високите разклонения на покрива. Той едва ли ще успее да се качи на най-високия покрив.

Дрискъл удари сержанта по ръката.

— Никога няма да хванете Конг, ако не се качите на самия връх — каза Дрискъл.

— По-спокойно, Джек — обърна се към него Денхам.

— Вярно е. Вижте! Ето къде се катери.

В този момент Конг се намираше на такава височина, че не изглеждаше по-голям от човек и още продължаваше да се изкачва.

— Това значи смърт за момичето — каза сержантът.

— Ако го застреляме, тя ще се пребие.

— Почакайте малко! — извика Дрискъл. — Има едно нещо, което не сме опитали.

Сержантът го погледна.

— Военните аероплани — додаде бързо Дрискъл, — от Рузвелт Филд. Те може би ще успеят да убият Конг и да не засегнат момичето.

— Все пак това е една възможност — съгласи се полицаят. — Повикайте аеродрума, мистър Обриен! Но още в този момент!

— Ще се кача на покрива — заяви Дрискъл, като отпусна яката си. — Ще се опитам да се добера до звяра.

— И аз ще дойда, Джек — заяви Денхам.

Сержантът даде знак на няколко въоръжени с леки картечници полицаи и те последваха двамата смелчаци.

— Дайте ми оръжието си — обърна се младият човек към един полицай.

Инспекторът кимна в знак на съгласие и подчиненият му предаде автоматичната си пушка.

— Мога добре да боравя с нея — успокои го Дрискъл.

— Денхам, кажи му как си служа с нея.

Докато стигнаха до последния етаж, загубиха доста време. Ключът от вратата, която водеше за площадката за наблюдение, липсваше. Трябваше да потърсят и служащия.

— Слушайте! — прошепна Дрискъл.

От далечината се чу глухото бръмчене на приближаващите се аероплани.

— Благословената армия! — каза Денхам и се опита да се засмее.

Аеропланите се показаха. Бяха шест на брой и всеки имаше по няколко силни прожектори. Те летяха доста високо над площадката на небостъргача. Постепенно обаче започнаха да снижават.

Конг страшно изрева и мощно забарабани по гърдите си.

— Можем оттам да наблюдаваме — каза Дрискъл и се отправи към прозорче, което гледаше към площадката. Навън Конг започна заплашително да реве срещу приближаващите се аероплани.

В елегантното си облекло, Анна лежеше неподвижно в краката му. Вторият аероплан мина съвсем близо до звяра, очевидно с намерение да го закачи с едното си крило. Маневрата обаче не успя и Конг замахна. Грамадната му лапа се вдигна и се стовари. От силния удар той се залюля, но аеропланът със счупено крило се наклони и блъсна в стената, след което полетя надолу към улицата. Няколко десетки метра преди да падне, избухна в пламъци и подобно на някаква огнена топка, се строполи на улицата, сред неописуема суматоха.

— Връщат се — каза Денхам. — Аеропланите отново се приближават.

— Този път ще стрелят — предрече Дрискъл. — Когато Конг се изправи, за да нападне, Анна ще бъде толкова далеч от гърдите му, че те ще стрелят, без да има някаква опасност за нея.

— Сега-засега можем само да се молим — заяви сержантът.

— Ако искате, молете се — отвърна Дрискъл. — Но аз ще изляза. Ще чакам зад вратата, която води към площадката. Искам да бъда наблизо, когато Конг бъде ранен.

Денхам нищо не продума, но последва младия човек. След известно колебание сержантът стори същото.

Когато Дрискъл стигна вратичката, аеропланите се върнаха и Конг насочи цялата си ярост срещу тях. Краката му се вкопчиха в парапета и мощният му рев повторно разцепи нощта. Белите и зеленикави светлини на аеропланите се движеха в тъмнината като светулки.

Конг се изправи в целия си ръст.

Дрискъл отключи вратата, открехна я и зачака.