Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Разбира се, че се върнахте. И скоро ще ви пренесем на кораба.

— Наплачи се, мила — продума Дрискъл. — Така ще ти стане по-леко.

— За първи път — обърна се той към другите, — виждам сълзи на очите й.

Моряците бяха толкова погълнати от неочакваното завръщане на офицера и Анна, че никой не забеляза завръщането на туземците. Цялото племе се приближаваше. Най-напред една жена бе надзърнала от ъгъла на колибата си и бързо беше изчезнала. Другите жени също се бяха изредили да видят със собствените си очи невероятното събитие.

Тогава една от тях отиде да съобщи новината на мъжете и те, начело с краля и главния жрец, се събраха на площада.

Енгелхорн пръв забеляза това прииждане и бързо зашепна на тези, които се намираха около него.

— Бодо! — високо извика той. — Спрете!

Моряците бързо заобиколиха Анна, но скоро се разбра, че диваците нямаха враждебни намерения. Те просто бяха в недоумение и подобно на жените не можеха да си обяснят завръщането на златната жена. Вперили погледи в Анна, всички до един повтаряха ниско и монотонно:

— Конг…! Конг…! Конг…! Конг…! Конг…! Конг…! Конг…!

— Именно това искам да зная — каза натъртено Денхам. — Какво стана с Конг?

— С Конг? — повтори Дрискъл.

— Дошъл съм тука, за да снимам филм — отвърна Денхам. — Но без Конг нищо не мога да сторя. Сега Денхам и Анна са спасени! Значи трябва ми Конг!

Моряците, Енгелхорн и Дрискъл, който държеше в обятията си Анна, го гледаха с изумление.

— Какво?

— Той е луд!

— Няма усет за мярка!

— Решението ми е твърдо — настоя Денхам. — Бомби имаме. Ако го уловим жив…

— Не — избухна Дрискъл. Той не съобщи за далечните трясъци, които беше чул в гората. Само вдигна ръка в знак на отказ. — Конг се намира на десетки мили оттук, в леговището си. А то е на върха на една скала, където и дяволът не може да се качи.

— Да, но само в случай, че реши да остане там. Но дали ще бъде така?

— Защо не?

Денхам задържа погледа си върху младия човек в продължение на цяла минута.

— Защото имаме нещо, което Конг желае. Ти ме разбираш добре, нали?

— Нещо, което той никога повторно не ще притежава, Денхам. Ако имате намерение да…

— Да употребя Анна като примамка? — завърши мисълта му Денхам. — Ти знаеш много добре, Джек, че никога няма да си позволя това.

Дрискъл взе Анна на ръце и се изправи.

— Ще я заведа на кораба.

В този миг от високата стена долетяха ужасни викове. Часови, с факли в ръце, се втурнаха към вътрешната страна на стената.

— Конг! Конг!

От тъмнината се чу предизвикателният и гръмотевичен рев на царя на джунглите.

Анна изпищя и Дрискъл я притисна до себе си.

— Той я е последвал!

— Затворете вратата! — изкрещя Денхам. — Залостете я!

Енгелхорн, Лъмпи и няколко моряка останаха около Анна, а всички други се впуснаха да изпълнят заповедта. Около петдесет изплашени до смърт диваци се втурнаха да помагат.

Двете грамадни крила на вратата започнаха бавно да се затварят. Но през отвора, който оставаше, светлината на факлите помогна да се види бързо приближаващата се фигура на звяра.

Отворът беше не по-голям от няколко сантиметра, когато Конг връхлетя и нанесе страшен удар. Едното крило отстъпи и грамадната лапа се провря вътре. Тълпата на площада и върху стената се пръсна в страшна паника.

Дрискъл и Анна изчезнаха зад първата колиба. Денхам се спусна да помага на хората при вратата.

Последната поддаваше. Бавно отворът се уголемяваше. Конг вмъкна ръката си и докопа един от моряците, които чакаха готови да поставят дървените болтове. Те изкрещяха от ужас и се разбягаха.

Конг се превърна в същински демон.

Със страшна сила той наблягаше вратата. Железните скоби започнаха да се огъват. След нов напор те се откъснаха и грамадната врата със страшен грохот се строполи.

Моряците отскочиха встрани, но неколцина туземци, които се спуснаха в права посока, бяха затиснати и смазани от грамадната тежест.

Конг застана в появилия се отвор и без да обръща внимание на дребните човечета, които се намираха в краката му, втренчи малките си очи в мрака.

— Бомбите! — извика Денхам. Той със смайване и с учудване наблюдаваше грамадното туловище. — Бомбите! — повторно изкрещя той и се дръпна назад.

Конг се отправи към селото. Там сега царуваше пълен мрак. Само тук-там лунните лъчи се промъкваха през листата на дърветата. И последният дивак захвърли факлата си и се скри в колибата си, която беше твърде слабо убежище против разярения звяр. Конг започна да вдига един след друг покривите на колибите и надничаше в тяхната вътрешност. Отначало, поради неуспеха си, той само изръмжаваше, но постепенно, след като в продължение на няколко минути не постигна целта си, започна да побеснява.