Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Да не сядаме много близко до сцената, Джек — настоя тя. — Не мога да го гледам, макар че е вързан. Ще ме обхване същото ужасно чувство, което изпитах на острова през онзи паметен ден.

— Ти не трябваше да идваш — каза замислено Дрискъл.

— Но Денхам настоя. Ако сме били и ние, ефектът щял да бъде по-голям.

И човекът до нея не беше старият Дрискъл. Това бе Дрискъл, облечен в изискан вечерен костюм и изглеждаше много по-строен, отколкото на борда на „Скитникът“. Гладко избръснат, но все така жизнерадостен и подвижен.

Денхам се показа на вратата. И той бе доста променен. Носеше дълъг редингот и чер цилиндър. Но все още самоуверен.

— Здравей, Джек! — обърна се той към Дрискъл. — Как си, Анна! Точно на време идвате. Приятно ми е да съобщя, че грамадните разноски ще се покрият.

Дрискъл подсвирна.

— И това е само началото. Същото ще се повтаря всяка вечер.

На вратата, която водеше към сцената, старият разпоредител беше препречил пътя на дузина посетители, облечени в костюми. Това бяха журналисти.

— Пусни ги, Джо — извика Денхам.

— Представителите на печата — обясни той на Анна и Дрискъл. — И вие двамата ще бъдете интервюирани.

— Отговаряла ли си някога на въпросите на журналистите, мила? — запита Дрискъл зачервен и изпотен.

— Не си спомням — усмихна се Анна.

— Мис Дароу, господа — заяви Денхам, като посочи тържествено младата жена — И мистър Дрискъл, героят от експедицията на „Скитникът“.

— Чудесно! Поздравления! Кой знае какви страхотии сте преживели — извика един журналист.

— Научих, че сте били ранен, мистър Дрискъл — информира се представителят на „Тайм“.

— Да, и то само, за да спаси едно нещастно момиче — намеси се Анна. — Сам, защото моряците бяха вече загинали — той ме намери и освободи.

— Не съм сторил нищо особено — отговори младият човек.

— Но ние сме дошли за снимки — намеси се един нетърпелив фотограф.

— След малко — съгласи се Денхам, — ще ви позволя да направите някои снимки на самата сцена. Това ще бъдат първите снимки, които се правят на Осмото чудо на света. А сега, може да снимате мис Дароу и Дрискъл, както са застанали един до друг.

— Разбира се — обади се един фотограф.

— Прието — додаде друг, — но не ми харесва да се дава преднина на Лион, представителя на „Таймс“.

— За мене ли говориш? — извика Лион. — Но една подобна снимка едва ли ще бъде от много голяма полза. Шефът ми Барнет няма дори да й обърне внимание.

— Само че с нея ще запълни цели четири колони.

— Я ми кажете — намеси се журналистът на „Сън“.

— Здраво ли сте вързали тази гигантска горила? Питам — прибави той, — защото съм облякъл новия си костюм и не искам да го измачкам и скъсам.

Веселият и силен смях на Денхам подействува успокоително върху журналиста.

— Вижте сами! — Той ги поведе към тъмната част на сцената.

Конг беше там. Сега обаче не бе волният страшен цар. Той се превиваше в стоманена клетка, цял обвързан с вериги, които бяха запоени в пода. Грамадните лапи стояха безпомощни и неподвижни. Само главата му беше свободна. Тя мълчаливо се клатеше към онези, които го наблюдаваха. Денхам им обясни, че в продължение на няколко дни звярът не бе издавал никакъв звук.

— Въпреки това — заяви скептичният представител на „Сън“, — ще отстъпя мястото си на по-прилежните репортери.

— Анна! — обърна се Денхам към младата жена, — и ти, Дрискъл, искам да бъдете на сцената, когато завесата се вдигне.

Анна неохотно се присъедини към Дрискъл и се отправи към предната част на сцената. Фотографите започнаха да настаняват апаратите си и предните светлини.

Денхам леко тупна Анна по рамото.

— Няма да бъде за дълго — успокои я той. — Ще отида да кажа няколко думи. След това завесата ще се вдигне. Вие двамата ще стоите няколко минути и след това ще се оттеглите.

Денхам излезе пред завесата и весело махна с ръка.

— Госпожи и господа — долетя до тях гласът на Денхам. — Тази вечер искам да ви разправя една странна история, толкова странна, че няма да повярвате. Но, госпожи и господа, не ще се опитвам да ви убеждавам; вашите очи ще сторят това. Ние — аз и моите приятели — сме донесли най-сигурното потвърждение за нашата експедиция, в която дванадесет души от членовете й срещнаха ужасна и страховита смърт. Тези дванадесет съвсем не са плод на фантазията ми. Те бяха добри момчета и храбро посрещнаха мъченическата си смърт.

— Но преди да продължа, госпожи и господа — додаде Денхам, — ще ви позволя сами да се убедите. Ще ви покажа най-чудната и страховита гледка, каквато някога сте виждали. Ще ви покажа едно същество, което бе цар и бог на своята земя, но което идва в цивилизования свят като пленник, за да задоволи ненаситното човешко любопитство. Госпожи и господа! Вижте Конг, осмото чудо на света.