Едгар Уолъс - Кинг Конг

Завесата се вдигна и публиката като един човек се изправи на крака. Възклицания, шепот, изплашени, потиснати викове се разнесоха из огромната зала. Денхам се усмихна.

На сцената главата на Конг се заклати и веригите слабо задрънкаха, като че ли той цял трепереше.

— А сега — високо каза Денхам, — позволете ми да ви представя мис Анна Дароу — най-смелото момиче, което някога съм срещал.

— Тука — продължи той, след като бурните аплодисменти на публиката затихнаха, — е Красотата. Там е Звярът. Мис Дароу, госпожи и господа, е преживяла приключения и ужаси, каквито никоя жена не е сънувала и които ще ви опиша по-късно. Тя бе изтръгната от ръцете на звяра от храбрия офицер на „Скитникът“, мистър Джон Дрискъл.

Зачервен и слабо нервиран, Дрискъл стоеше до Анна и публиката, увлечена в тази романтична и чудна история, с възхищение ръкопляскаше на русата стройна девойка и приятния млад човек до нея.

— Накрая — продължи Денхам, — преди да ви разправя цялата страховита история, фотографите на нюйоркските вестници ще се качат на сцената и вие, първите, които виждате Конг, ще имате привилегията да наблюдавате първите снимки, които ще правят на този допотопен звяр.

Веригите на Конг продължаваха слабо да дрънкат, когато представителите на печата го заобиколиха от всички страни.

Денхам приближи Анна до клетката. Тя мълчаливо го помоли да се откаже от намерението си, но се опита да скрие страха си, след като той заканително й кимна с глава. Фотографите шепнешком я караха да се усмихне и тя стори всичко, което бе по силите й. Магнезият светна и залата се изпълни с ослепителна светлина.

Конг сви дебелите си бърни и неочаквано изрева.

След толкова дни най-после той издаде звук. Когато гръмотевичният рев се разнесе из театъра, публиката наскача, а Дрискъл нервно сви устни. Анна потисна писъка и отстъпи една крачка, така че се намери зад гърба на приятеля си. Денхам, обаче, самоуверено се засмя.

— Не се плашете, госпожи и господа! Веригите на Конг са направени от хромова стомана.

Ревът на животното се превърна в неясен шум. Но сега веригите задрънкаха още по-силно.

— Приближете се, мис Дароу, фотографите чакат.

Ослепителната светлина повторно изпълни залата.

Анна се дръпна и закри лицето си с ръце. Дрискъл нетърпеливо погледна към Денхам.

— Мисля, че можем да се оттеглим, Анна — обърна се той към младата жена.

— Почакайте! Застанете пак един до друг.

Силната светлина отново блесна. Конг разтвори устата си и страшно изрева. Когато Дрискъл протегна ръка към Анна, за да я успокои, животното — божество яростно се размърда. Неговата ярост беше ужасна и бе обхванала цялото му същество.

— Господи! — прошепна Денхам. — Той мисли, че я нападаш, Джек! По-скоро! По-скоро! — каза развълнувано той и се обърна към фотографите.

Конг се надигна. Грамадното тяло, което до този момент стоеше свито, следствие на стягането на веригите, внезапно се изправи.

Главата на звяра се блъсна в покрива на клетката и го проби. Ръцете му хвърлиха разчупените вериги и започнаха страшно да барабанят по широките гърди. Той с неимоверна сила разклати железните пръчки, които го отделяха от Анна.

Страшна паника настъпи сред публиката. Те се трупаха един върху друг при входовете.

Дрискъл грабна Анна в ръцете си и се спусна край слисаните фотографи, към вратата на сцената. Зад него стоманените пръчки на клетката изпращяха.

— Бързо в моя хотел, който е точно срещу театъра — извика Дрискъл в ухото й.

— Пусни ме — отвърна задъхана Анна. — Ако тичам, ще стигнем по-скоро.

Те се спуснаха по тесния коридор, който водеше към улицата. След минута влетяха в хотела. Дрискъл погледна назад. Конг току-що излизаше от вратата на театъра.

— Асансьор! — извика младият човек и вмъкна вътре Анна.

Когато се намериха зад затворената врата на асансьора, Конг влетя в залата на хотела. Един детектив изпразни пистолета си в грамадното чудовище и със смайване погледна оръжието си, когато Конг се обърна към изхода, без да прояви и най-малък признак на отпадналост.

Зад заключената врата на стаята на Дрискъл, Анна се отпусна в леглото.

— Не мога повече да понасям, Джек. Не мога! Като че ли сънувам някакъв ужасен сън — че пак се намирам на острова.

— Тука сме в безопасност. Няма да се отделя от тебе, скъпа. Те ще го хванат.

Дрискъл приклекна до нея и когато тя избухна в ридание, се опита да се усмихне.

— Няма защо да плачеш. Опасността вече е преминала.