Едгар Уолъс - Кинг Конг

Анна бавно избърса очите си.

Дрискъл се приближи към стената и повика при себе си Анна, като продължаваше да се смее.

— Ето нещо, което ще те развесели. Слушай какъв телефонен разговор се води в другата стая.

През вратата, която разделяше стаята на Дрискъл от съседната, долиташе пискливо остро сопрано:

— Да, Джими. Тука е Мабел… Много се радвам, че се върна… Говори по-високо, Джими. Наоколо се дига страшен шум… Разбира се… в десет часа ще бъде най-добре.

— Не бива така да подслушваме — заяви Анна.

— Глупости! — отвърна Дрискъл. — Щом това те развеселява, защо не?

Веселото настроение на Дрискъл се изпари, когато монологът завърши с див остър писък:

— О, Господи! Джими! Джими! Джи…

Той се хвърли към вратата. Едва хвана ключа и грамадното рамо на Конг се показа през строшеното стъкло. При Анниния вик младият човек се обърна и вдигна един стол. С бързо движение Конг го повали в безсъзнание. След това дръпна леглото от прозореца и вдигна Анна. Той я прибра при себе си също както бе сторил на острова.

Дрискъл се домъкна до прозореца в момента, когато грамадното туловище на горилата се изгуби от погледа му.

— Денхам! — диво изкрещя той. — Денхам, къде си? Не можеш ли да спреш…

Той се спусна към коридора и влетя в един асансьор.

По улиците на Ню-Йорк беше организирано фантастично и упорито преследване. Към хотела летяха вече няколко полицейски автомобила, чиито сирени оглушително пищяха.

Няколко десетки мотоциклетисти с автоматични пушки в ръце се мъчеха да следят чудовището.

— Как е успял да се освободи? Тези вериги са в състояние да задържат цяла армия от танкове… Извикайте пожарни коли! Ще имаме нужда от стълби… Изпразнете улиците! Всички… — Заповедите от главната полицейска квартира се разпръскваха със светкавична бързина.

Дрискъл изскочи от асансьора в момента, когато Денхам, заобиколен от група полицаи, се зададе задъхан от ъгъла на хотела.

— Изкачи се по онази стена, сержант. Не се чудете, дявол да го вземе. Това животно може да се катери и по мрамор.

— Денхам! — изкрещя Дрискъл. — Той я отвлече!

Денхам мигновено се спря, вдигна свитата си десница и избълва цял куп проклятия. Пожарникарските коли със силен шум пристигнаха пред хотела.

— Вижте!

Един полицай развълнувано сочеше с ръка.

На покрива на една къща от съседния квартал се появи Конг, осветен от близкото електрическо слънце. В обятията му Анна приличаше на малка бяла кукла.

Полицаите безрезултатно стреляха върху звяра. След момент той изчезна.

— Всички на стълбите! — изкрещя сержантът. — Шофьор, карай бързо!

Дрискъл и Денхам също се качиха в колите.

— По-бързо — разпореждаше се полицаят.

Движеше се на изток, към Шесто авеню, заобиколи квартала, в който го видяхме и спря.

Въпреки старателното търсене, Конг никъде не се виждаше. В този момент се яви запъхтян шофьор и едва дишайки продума:

— Той скочи! Скочи от онова здание. А след това се покатери чак върху покрива на насрещната постройка.

— Разпръснете се! — извика бързо сержантът. — Заобиколете целия квартал.

От съседната улица се чу страшен шум. Шофьорът моментално даде заден ход на машината… От една напречна улица се появи отряд полицаи на мотоциклети.

— С картечница ще може ли да се убие вашия звяр, Денхам!

— Мисля, че да.

От близката улица се чуха няколко гърмежи.

— Изпратих там част от хората си.

— След него!

Колите поеха към Шесто авеню, без да обръщат внимание на пътеуказателните знаци и след минута спирачките оглушително заскърцаха. Мотоциклетите заградиха автомобилите в кръг подобно на торпильори около дреднаути.

— Имам известно предположение — мрачно заяви Дрискъл. — Сигурен съм, че това ще е някое високо място. Конг е свикнал с планините. Той живееше на планина. Сигурно мисли, че колкото по-високо се изкачи, толкова в по-голяма безопасност ще се намира. Ако в околността има някакво здание, което чувствително се издига над всички други, ще трябва непременно там да го търсим. На самия му купол.

— Дрискъл има право — намеси се Денхам. — Това е най-голямата ни надежда.

— И единствената — заяви сержантът. — Да тръгваме.

Бяха се събрали около дузина репортери и улицата беше задръстена с хора. Сержантът бързо си проби път в тълпата и се качи в автомобила. Денхам и Дрискъл го последваха.

— Там! Там! Върху покрива!

Тълпата крещеше като обезумяла.

Конг се появи за трети път, след като бе пленил Анна. С един скок той се прехвърли на съседния покрив, който беше с няколко метра по-висок и изчезна.