Едгар Уолъс - Кинг Конг

Като заобиколи колибите, Денхам успя да се намери на известно разстояние пред Конг. С бомби в двете ръце, той внимателно наблюдаваше. И няколко моряка, добре въоръжени с пушки, а някои и с бомби, се присъединиха към него. Дрискъл, Анна и малкият телохранителен отряд напуснаха селото и забързаха към брега. Луната обаче беше толкова силна, че те се виждаха на голямо разстояние.

— Още не ни е забелязал — прошепна Денхам на моряците, когато Конг се отправи към друга колиба. — Вие тръгнете след Дрискъл. Аз ще ви последвам. Ако Конг ни последва, ще хвърля бомбите, но още не искам да сторя това. Ако колибите са много, те ще спрат разпространението на газа.

Моряците тръгнаха. Денхам се дръпна назад. Конг откри още една колиба, в която се спотайваше едно изплашено до смърт семейство. Последва безмилостно унищожение. Като чу страшните писъци, Денхам се спря, но понеже нямаше с какво да им помогне, спусна се след групата.

Конг продължи претърсването си. Когато най-после излезе вън от селото, Дрискъл и Анна бяха почти стигнали до лодките. Той ги забеляза.

Като се удари в гърдите, страшният звяр стремглаво полетя напред.

Денхам извика и моряците образуваха преграда между Анна и чудовището. Денхам застана пред тях, с бомби в ръце. До него стоеше Лъмпи и държеше други две бомби.

Конг се намираше все още на голямо разстояние, когато първата бомба падна. Гъст облак закри животното.

Денхам отстъпи и хвърли втора бомба. Конг успя да се измъкне от облаците задушлив газ, които го обкръжиха.

Той се намираше вече на около двадесетина метра от Дрискъл и Анна, но бързината му значително се намали. Страшният му силен рев се бе превърнал в задавено кашляне и главата му се люшкаше от рамо до рамо.

— Какво ви казах? — извика Денхам.

Без да обръща внимание на опасността, филмовият директор отиде толкова близо до животното, че четвъртата бомба се разби в грамадните гърди и гъстият облак напълно покри звяра.

Една едва движеща се ръка хвана Денхам и го свали на земята. Конг не намери сила да вдигне краката си, завъртя се и тежко се стовари върху пясъка. Под лунната светлина тялото му приличаше на фантастично видение.

— Всички в лодките — заповяда Енгелхорн.

— Трябва да се махаме оттук.

Той се спусна да вдигне Денхам.

— Ранен ли си?

— Аз? Съвсем не. Хайде, най-после го хванахме.

— По-добре ще бъде да отидем на кораба, мистър Денхам.

— Разбира се! Изпрати част от екипажа. Кажи им да донесат вериги и нужните инструменти.

— Да не искате…

— Защо не? Той ще остане дълго в безсъзнание.

— Какво искате да правите?

— Ще го упоя и с помощта на сал ще го пренеса на кораба и ще го поставя в стоманената кабина, която се намира под палубата. След няколко месеца той ще се намира всред светлините на Бродуей. Никой няма да изпусне това зрелище. Кинг Конг! Осмото чудо на света!

Тълпата беше задръстила четири квартала в самото сърце на Бродуей. Полицаите отчаяно жестикулираха и се мъчеха да разпръснат небивалата навалица, но не постигаха никакъв успех. Там, където оживлението беше най-голямо, пред входа на едно грамадно здание висяха големи разкошно осветени букви, които известяваха на света:

Кинг Конг, осмото чудо!

На улицата копринени шапки от Парк авеню се блъскаха с дребни търговчета от Бронкс; изискани парижки костюми се смесваха с фабрични работници; пуловери се допираха до фракове, смачкани бомбета от Тен авеню се удряха във високите дъна на цилиндрите от Ривърсайд Драйв. Интересът беше небивал. Развълнувани млади момичета се промъкваха напред.

— Какво животно е това? — запита висок цилиндър.

— Казват, че била някаква необикновена горила — отвърна смачкан мазен каскет.

— Била по-голяма и от слон — додаде с увереност чиновническа фуражка. — Току-що го научих от един хлапак, брат на един от техническите служащи.

— О, наистина ли? — намеси се красива пеперудка. — А какво ли ще прави? Навярно разни фокуси?

— Мила моя! — промърмори изискан парижки костюм. — Бъди по-търпелива.

— Чухте ли го какво казва? Да бъда търпелива, след като съм дала пет долара за едно правостоящо място!

В тази минута при главната входна врата един разпоредител почтително се поклони и се отдръпна, за да стори път на Анна. Тази Анна беше съвсем различна от онази, която читателят познава от дивия страховит остров в Индийския океан.

Анна беше облечена в черна кадифена рокля, която стигаше чак до посребрените токове на пантофите й. Само белите рамене и ръцете й не бяха покрити, а така също и буйната й златиста коса.