Едгар Уолъс - Кинг Конг

Внезапно той вдигна ръцете си и като се удари по гърдите, изпусна див победоносен рев. Високо над скалите се бе появило едно прилично на грамадна топка чудовище и внимателно следеше царя на джунглите. Конг го забеляза, удвои рева си и зае застрашителна поза.

Дрискъл видя, как Анна се изправи и застана неподвижна. След минута тя се обърна като че ли търсеше отнякъде помощ и диво изпищя.

Конг спря рева си и погледна към младия човек. В слабата светлина Анна едва се виждаше. Само оголеното й рамо издаваше матов блясък. Конг се наведе и най-напред попипа разкошната златиста коса, която в нощта приличаше на същинско злато. Той я потегли, вероятно учуден, че може да има материя, която да блести толкова силно при вечерно осветление. След това посегна към бялото й рамо. Конг пипна оголеното място. След това я хвана здраво и започна да свлича цялото й облекло. След всяко откъснато парче плат, той като че ли се мъчеше да разбере връзката между тази паяжиновидна материя и оголеното бяло тяло.

Анна нададе отчаян писък и Дрискъл стремглаво се закатери нагоре по скалите. Помощта още не идваше, но той повече не можеше да чака. Мускулите му обаче бяха страшно отмалели и затова падаше почти на всяка крачка. Веднаж едва успя да се закрепи, за да не се търколи надолу, към мътния вир. Спря за малко и после пак продължи да се изкачва.

Зашеметен, той се чудеше как Конг не го е забелязал.

Ако по грамадното лице се бе изписала ярост, Дрискъл щеше да загуби всяка надежда. Изражението обаче показваше само подозрителна заинтересованост. Конг беше чул някакъв шум, но в тъмнината не бе успял да го различи.

Решен на всичко, младият човек с последни усилия се закатери към близката площадка. Ако Конг го бе видял, нямаше смисъл да бъде предпазлив.

Той стигна площадката, точно когато Конг хвана един петроктил и започна да го удря в земята.

Този път не стана борба. Неприятелят беше много по-слаб от Конг. Някакво отвратително влечуго се смъкваше от горната част на скалите. Конг успя да се обърне на време. Хвана го точно в момента, когато отворената уста се насочваше към Анна.

Момичето не беше ранено. То се намираше до самия край на каменната площадка. Дрискъл се престраши и тихо извика:

— Анна!

— Джек! О, Джек!

Тя се промъкна по посока на гласа.

Зад гърба на Конг те крепко се хванаха за ръце. Приличаха на две малки деца, затворени в страховития замък на някакъв човекоядец.

— Джек! През всичкото време знаех, че ще дойдеш!

— Сега съм при теб, Анна!

Притискайки я до себе си, той се стараеше да й вдъхне повече вяра, каквато сам не чувствуваше.

— Джек! Не му позволявай повторно да се докосва до мене.

Той хвана ножа си, като си каза, че поне от това може да я избави.

— Нали няма да му позволиш да се допре до мене, Джек!

— Не се тревожи! — И ненадейно в ума му се породи една надежда. Вирът!

— Анна! — прошепна той, — ще отидем в…

Конг бе свършил последното си разрушително дело. Като се обърна, той захвърли останките на влечугото и забеляза притиснатата двойка. Гърлото му се изду. Очите му светнаха.

— Скачай, Анна! — извика Дрискъл и здраво притиснати един до друг, те се хвърлиха в черния вир.

Черният вир прие в обятията си Анна и я притисна към дълбокото си дъно. Водата беше топла. Със стиснати зъби тя очакваше смразяващ студ. Но водата беше почти гореща и действуваше чудно приятно на полуголото й тяло. Тя премахваше всякаква болка и отморяваше като с балсам мускулите. Стройното й тяло се отдаде на приятно усещане.

Още във въздуха Дрискъл й бе извикал: „Не се страхувай, дръж си дъха!“ — Тя беше изпълнила заповедите му. Ръката му беше останала около кръста й и след като се появиха на повърхността, тя се отдели и заплува сама, пълнейки бързо и откъслечно дробовете си с въздух.

— Всичко е благополучно, нали?

Дрискъл избърса очите си и я погледна.

— Да — отвърна със слаб глас Анна. — Мога да плувам. Но, Джек, още не съм в състояние да повярвам, че ти си при мен.

— Не се тревожи — отвърна самоуверено Дрискъл, но бързо се обърна и погледна нагоре.

Заради силното отвращение, което изпитваше към водата, Конг беше хванал дългия път към вира. И почти беше стигнал до подножието на скалите.

С ръце и крака той се движеше така бързо, че всякакво друго животно на негово място щеше да се търколи надолу във вид на безформена маса.

Младият човек посочи на Анна мястото, където се намираше подземния канал и й обясни плана си.