Едгар Уолъс - Кинг Конг

Поток! Умореният ум на младия моряк отначало не можа да схване значението на това. Постепенно в него се появи мисълта, че потокът е може би същият, който се разливаше в малкото фантастично за тях езеро и по-нататък минаваше през полянката край голямата стена. Обсъждайки тази възможност, той зави зад грамаден камък и видя само на няколко десетки метра пред себе си похитителя на Анна.

Той бързо се дръпна назад и се скри, преди да бъде забелязан.

Като надникна от скривалището си, той видя, че Конг се бе спрял на едно място, което представляваше естествен амфитеатър, заграден почти отвсякъде с високи скали. Пред краката на чудовището се намираше грамаден черен вир. Това беше особен вир, толкова тих, колкото и непрозрачен: Високо в дъното на скалите се издигаше тясна пътека, която достигаше до площадка пред устието на една пещера.

Изглеждаше, че потокът от никъде не получава вода. Даже на едно място водата се движеше, и то така, като че ли някъде изтичаше под земята. Внезапно умът на Дрискъл се проясни. В течение на вековете океанът бе успял да пробие една дупка и по този начин беше станал главният източник на потока, който минаваше край олтара на диваците. Защо Конг така недоверчиво се взираше в този вир, Дрискъл не можеше да разбере. Освен това, явно беше, че пещерата не бе много дълбока. Но звярът се държеше съвсем странно и продължаваше внимателно да гледа във водата.

Силно заинтересован, Дрискъл пристъпи крачка напред и успя да види източника на безпокойството на Конг. Онова, което в мрака правеше водата да изглежда толкова черна, беше широкият гръб на някакво животно, от рода на влечугите, което сега си бе вдигнало главата и стоеше неподвижно.

Животното бавно започна да се надига и Конг се размърда. Той отстъпи няколко крачки, за да постави Анна в подножието на една скала и като се изправи с целия си ръст, изпусна страшния си предизвикателен рев.

Дрискъл неволно потрепери. Едва успя да се въздържи да не извика.

Изведнъж Конг се хвърли върху противника си във водата, който беше увил опашката си около някакъв голям камък и така значително беше засилил устойчивостта си. Конг се биеше с ръце и с дългите си яки зъби. Освен това си помагаше и с краката. Те му служеха като мощна опора срещу опитите на чудовищното влечуго да го замъкне във водата.

За разлика от предишните сражения на Конг, сега борбата се водеше при пълна тишина. Водното чудовище не издаваше никакъв звук, а Конг едва имаше време да си поеме дъх, тъй като зъбите му непрестанно се впиваха в тялото на противника.

Дрискъл внимателно, наблюдаваше битката, но в продължение на няколко минути не можеше да определи на чия страна клони победата. Зъбите на Конг продължаваха да се впиват в прешленестия гръб, а ръцете му с мъка удържаха чудовищната глава. Краят настъпи толкова ненадейно, че Дрискъл не можа да го предвиди. Приклекнал, Конг вложи цялата си сила в ръцете и притисна до гърдите си главата на водното чудовище. Борбата и този път завърши в полза на царя на този див и страшен остров. Водата се разпени от агонистичните движения на чудовището. След минута Конг се изправи и хвърли настрана главата на убитото животно, която беше откъснал от трупа.

Той се залюля и едва се задържа прав. Беше толкова изморен и запъхтян, че нямаше сила да се измъкне от черния вир. Тялото му потрепери, толкова силна беше умората и отвращението на сухоземните млекопитаещи към животните от рода на влечугите. А когато събра достатъчно сили да излезе и вдигне до гърдите си Анна, не му дойде на ум да се огледа, за да види дали наоколо няма друга опасност.

За първи път през време на дългото преследване Дрискъл не се побоя, че Конг може да го забележи. Той извади ножа си и почти се реши да атакува. Но след минута се разколеба. Грамадните ръце бяха изхабили силата си върху водното чудовище, но все още можеха лесно да се разправят с него. Той скри ножа си със съжаление и се приготви за трудния път, който трябваше да измине. Сега, въпреки умората, трябваше да бъде готов да помогне на Анна, ако тя има нужда.

Нощта беше почти настъпила. От мястото, където се намираше, можеше лесно да се наблюдава изкачването на Конг. Бавно, почти чрез влачене, чудовището продължи пътя си. Дрискъл определи посоката и си каза, че ако стане нужда, може бързо да се изкачи.

Като стигна най-после при пещерата, Конг постави Анна между нозете си. От устата му се изтръгнаха особени звукове. При всяко поемане на въздух силата му бързо се връщаше.