Едгар Уолъс - Кинг Конг

Денхам се изправи и по лицето му, благодарение на спирта, заигра руменина.

— И тъй — започна той, — всички, с изключение на Дрискъл, са загубени. В тяхното число можем да поставим и Анна. А сега искам да зная, дали някой ще ме последва, за да ги освободим.

Слушателите останаха неподвижни, недоумяващи.

— Как загубени? — запита един.

— Значи нещо се е случило?

— Ето какво искам да кажа. — Думите заседнаха в гърлото на Денхам и той се спря, за да преглътне. — Почакайте, докато чуете какво преживяхме. Черният космат звяр, който видяхте при олтара, съвсем не е най-голямата опасност, която крие в себе си този дяволски остров.

Той се спря, за да си отдъхне и след това с няколко думи им предаде перипетиите и страхотиите, през които беше преминала групата. Той описа подробно трагедията, която се разигра на моста над дълбокия дол.

— Искам да ви е ясно какво може да очаквате, преди да се решите да ме последвате.

— Страхувам се, че не мога всичко да схвана — каза един от моряците. — Как… — той се запъна и спря.

— Искаш да знаеш, как се спасих? — запита Денхам.

— Това ли е? Как Дрискъл и аз останахме невредими?

Той спокойно и търпеливо започна да обяснява по каква случайност двамата можаха да се отзоват на безопасно място, без да са в състояние да помогнат на намиращите се по средата на моста моряци.

— Не желая да ви убеждавам в думите си — подчерта той. — Ако сам се грижех за бомбите, всички, включително и мис Дароу, щяха да се спасят. Но само защото исках да оставя другите първи да преминат моста, останах на брега и не бях сполетян от общата участ. А колкото се отнася до Дрискъл, като премина пръв от другата страна, той се изложи на много по-голяма опасност, отколкото останалите на брега.

Морякът, който бе задал въпроса, бавно кимна с глава и другите сториха същото, в знак, че бяха напълно съгласни с думите на началника си.

— Явно е, че не сте били в състояние да им помогнете — каза Енгелхорн.

— Никога не ще си простя, че аз съм единственият виновник за трагедията — додаде Денхам. — Ала никой не може да каже, че не съм се опитал да ги спася. Нека сега се опитаме да спасим единствените двама останали живи.

— Никога вече няма да ги видим — продума с глух глас Лъмпи.

— Не е вярно! — извика Денхам и се изправи. — И двамата ще бъдат спасени. Бързо! Капитане! Трябва ми една кутия с бомби. Тръгвам веднага. Кой ще дойде с мене? — повтори той предишния си въпрос.

Позволете ми да ви придружа, мистър Денхам — помоли се Лъмпи.

— Ако не намеря по-силни и млади хора, непременно ще те взема — с откровеност му отговори Денхам. Той се обърна наоколо. — Никой ли не желае?

Цялата група пристъпи напред, едни с готовност, други почти с безразличие, с трети с известен страх, според това, как всеки реагираше срещу опасностите, които щяха да се явят.

— Аз съм съгласен.

— По дяволите! Защо не?

— Нищо няма да изгубя.

— С удоволствие.

— Мисля, че дължа нещо на офицера си.

— Веднаж мис Анна заши копчета на палтото ми.

След като се изказаха, моряците се поуспокоиха. Те мислеха за препятствията, които трябваше да преодолеят.

Енгелхорн и упоритият Лъмпи се намираха между доброволците, но Денхам им направи знак с ръка да се отстранят.

— Има достатъчно доброволци — обърна се той към Лъмпи, — а ти, капитане, ще останеш, за да пазиш вратата.

— Аз съм по-добър от тебе — опита се да го убеди Енгелхорн.

— Но само аз зная пътя.

— Можеш да ми начертаеш плана.

— Капитане! На никаква цена не бих се съгласил да отстъпя мястото си — даже и на най-бодрия човек в целия Индийски океан — разпалено отвърна филмовият директор.

— И аз бих постъпил така, ако бях на твое място — завърши кратко спора Енгелхорн. — Разбирам чувствата ти.

— Донесете ми една пушка — заповяда той, — и пълен патронташ. Всеки да се снабди със същото оръжие. Също и по една кама. Освен това, всеки да вземе по две газови бомби. И запомнете! Всички нещастия с първата група се дължат на лекотата, с която се отнесохме към запазването на тези бомби. По никакъв начин не се разделяйте с тях.

— Мислите ли, че с тях ще успеем да спрем някой от грамадните зверове, които ни описахте? — запита един от доброволците.

Другите с вълнение очакваха отговора.

— Да го спрем? — засмя се Денхам. — Само една бомба е достатъчна да спре и най-голямото животно на острова. Даже и Конг. — И за доказателство, той с най-малки подробности описа как се бяха справили с първия неприятел.