Едгар Уолъс - Кинг Конг

Тогава той хвърли бомбата.

Последната падна точно пред краката на звяра. След момент гигантското животно се изгуби в част от синкав пушек.

— Долу! — изкрещя Денхам и се хвърли на земята.

Когато Дрискъл легна, началникът му тури ръката си върху устата му, за да се увери, дали беше изпълнено нареждането му.

Дрискъл дишаше с лице зарито в една дупка. Сокът на един корен, който минаваше оттам, залютя на устните му.

Някъде пред него земята се разтресе от строполяването на голяма тежест. Той се опита да стане, но Денхам го задържа. След няколко минути той се освободи и се изправи.

Едва на три разкрача от него лежеше, проснато в цялата си дължина, тялото на чудовището.

— Боже мой! — възкликна той. — Как е могло да се движи цели десет метра след удара.

— Ала все пак го спрях — продума победоносно Денхам. — Нали ви казах, че мога да спра всичко, което се изпречи на пътя ми.

— Умряло ли е?

— Не — отвърна филмовият директор. — Но това не е важно. — Той вдигна пушката си, приближи се до падналото животно, напипа сърцето му и даде изстрел. Грамадното тяло конвулсивно потрепери и след това остана неподвижно. Денхам се поколеба; после за по-голяма сигурност изпрати и един куршум в главата.

Той се върна при Дрискъл и сега по лицето му се изписа учудване.

— Допотопно животно! — заяви той, обърна се към младия човек и додаде: — Изглежда, че платото е пълно с такива зверове.

Дрискъл погледна пушката си, за да се увери, че в цевта не бе паднал прах и извика на моряците, които вече се бяха приближили.

— Търсете следи! — заповяда той.

— Струва ми се, че платото изобилствува с подобни животни и съм сигурен, че те ще ни безпокоят двойно повече, отколкото предполагате.

През деня беше лесно да се намерят търсените следи и скоро посоката бе определена.

— Мъглата се сгъстява — обади се Джими.

— Сгъстява се! — каза Денхам — гледайте там!

Пред тях се намираше голяма дупка, в която се виждаше рекичката, а там, където падината ставаше най-дълбока, утринната мъгла бе станала неимоверно гъста. В този момент нещо тежко плисна във водата.

— Дали е той? — запита Денхам.

— Сега ще разберем — възбудено извика младият човек и се спусна напред.

Той нетърпеливо чакаше при края на падината, когато другите го настигнаха. Край него ясно личеше огромният отпечатък, още неизпълнен с вода, макар че последната бързо се втичаше във всяка дупка.

— Преминал е отсреща — каза той и посочи с ръка към потока, който се вливаше в падината, като образуваше нещо като малко езеро. — Иде, трябва да преплуваме.

— Невъзможно — каза Денхам. — Не можем да плуваме с пушки и бомби в ръце.

— Тогава ще сторим нещо по-хубаво — отвърна младият човек и посочи две паднали дървета. — Ще построим сал.

— Добре — съгласи се Денхам. — Хайде момчета — обърна се той към моряците. — На работа.

Преди всички да се разпръснат да дирят дървета, Дрискъл ги повика обратно.

— Искам да ви кажа нещо, което трябва да знаете — заяви той и им обясни възможността да се срещнат с чудовища, много по-опасни и страшни от онова, което бяха убили. — Това не влиза в нашия договор — завърши той. — Ако някой иска да се върне, може веднага да стори това.

Мъжете се спогледаха. Най-после Джими зададе един въпрос:

— Искате да кажете, че може да се върнем поради опасността от среща с други подобни животни?

Дрискъл кимна с глава.

— Добре — отвърна морякът и погледна бомбите. — Лесно не ще се разправят с нас. Мисля, че никой няма да се върне.

Всички работеха трескаво, ала най-много Дрискъл. Той не искаше да загубят нито минута от скъпоценното време.

Салът скоро беше завършен. Паднали дървета и лиани имаше в изобилие.

— Колко ли е дълбока водата на това място? — запита Дрискъл.

— Не повече от два-три метра — заяви Денхам. — Но от начина, по който растителността се изгубва в центъра и от спокойствието на водата, може да се допусне, че там дълбочината е грамадна.

Обвити в леката мъгла, моряците внимателно се качиха на сала, като всеки от тях държеше по един дълъг прът. Салът едва ги побра.

— Не мокрете пушките — предупреди Денхам.

— Готово ли е всичко? — запита Дрискъл.

— Да.

— Дръж предпазливо бомбите, Джими!

— Напред.

От силния тласък салът бързо се отдели от брега и тези, които се намираха по краищата му, се преметнаха във водата. Благодарение на прътите всички се спасиха, но този път напредването продължи по-внимателно.