Едгар Уолъс - Кинг Конг

— И вие забелязахте чудовището, нали?

Денхам кимна утвърдително.

— Не мога да повярвам — додаде Дрискъл. — Видях го ясно. Главата му беше на едно ниво с колоните, а те са близо седем метра по-високи от площадката. — Той потрепери. — Да вървим, защото времето лети.

Когато стигнаха дъното на пропастта, откъм лявата им страна достигна шум от течаща вода. Денхам предположи, че през потока ще могат по-лесно да стигнат срещуположното плато, затова всички се отправиха към водата. На това място рекичката се разделяше на две. Единият ръкав отиваше към стената, а другият се губеше в платото.

— Един добър плувец като тебе, Джек, лесно ще намери брод на другия бряг.

Дрискъл кимна с глава и тръгна да изпълни трудната си задача. Едва намери място за преминаване и някой от групата извика:

— Ето следа!

Дрискъл насочи фенера си към отпечатъка от един толкова грамаден крак, че всички възкликнаха от учудване. Той водеше към мястото, избрано от Дрискъл.

— Да вървим — каза последният.

В непрогледната тъмнина напредването ставаше извънредно трудно. На всеки десетина метра някой болезнено възкликваше. Веднъж един моряк се подхлъзна и падна във водата. Едва на няколко десетки метра по-надолу бедният човек можа да излезе на брега.

— Успях да запазя пушката си — продума той запъхтян и усмихнат.

На другата страна на пропастта растителността беше извънредно буйна и гъста: грамадни дървета, в основата, на които се виеха най-разнообразни лиани.

Никъде не се виждаше пътека или следа и за момент всички се спряха, като се колебаеха.

— Потърсете нови следи — заповяда Дрискъл.

— Тук има изпочупени храсти — обади се един. — Нещо голямо е минало през тях.

— А ето и същите следи — извика друг.

Следата водеше към по-високата част на платото. Дрискъл отново поведе групата.

— Чухте ли гласа на тази птица? — продума по едно време Денхам. — Ето и други!

Наистина, тъмнината изведнаж се бе изпълнила с крясъците на безброй птици.

— Започва да се съмва. Скоро ще се ориентираме, Джек.

— Трябва да ускорим хода си — заяви Дрискъл.

За известно време не се забелязваше никаква промяна. Те се движеха все в същата непрогледна тъмнина. След това постепенно започнаха да се различават сенки. Най-после напълно се разсъмна.

Това окуражи моряците. Грамадните следи сега личаха ясно.

— Погледнете тези чудовищни стъпки! — извика Джими и премести товара на другото си рамо. — Животното трябва да представлява цяла планина.

— Ясно е, че е минало оттук — каза Денхам.

— И е следвало посоката, по която се движим и ние — прибави Дрискъл. — Да бързаме.

— Дръжте пушките си готови — напомни им Денхам.

Пред изморените моряци се откри широка равнина. Контузени от дърветата, които се изпречваха на пътя им в тъмнината, избодени от тръни и клони, те с облекчение навлязоха в нея. Вече беше съвсем светло. Въпреки леката синкава мъгла, дърветата, храстите и останалите предмети, които срещаха на пътя си, се виждаха съвсем ясно.

На места тръните се губеха, но не след много пак се появяваха.

Дрискъл вече тичаше. Внезапно Денхам извика. Младият човек се обърна към мястото, което началникът му посочи. Моряците се развикаха изплашено:

— Конг! — изкрещя някой. — Ала това не беше Конг!

От джунглите излизаше едно грамадно животно. Огромно туловище, дълга дебела опашка и малка глава, наподобяваща главата на боа 2 2 Боа — грамадна, няколко метра дълга змия, която живее само в топлите страни. .

То се движеше бавно и с мъка със своите дебели като диреци задни крака. Предните стояха високо вдигнати и приличаха по-скоро на лапи.

Моряците уплашено наблюдаваха страшния горски обитател, ала Денхам и Дрискъл твърде скоро се съвзеха от обхваналото ги вълнение.

— Джими — извика Денхам, — къде са бомбите?

Той грабна една, когато животното се упъти към тях.

— Когато хвърля — извика той — всеки да легне на земята и да се прилепи плътно до нея.

Още неизлязъл напълно от гората, звярът разшири ноздрите си, за да поеме странната миризма, която идеше от неканените гости. След момент той се спусна бавно към тях.

Моряците се разпръснаха. Само Денхам и Дрискъл останаха на местата си. Последният даде два изстрела срещу главата на чудовището, без обаче да постигне някакъв резултат.

Денхам търпеливо очакваше приближаването на прицела си.

— Когато легнеш на земята — каза бавно той — дръж се близо до мене и не ставай, преди аз да сторя това.