Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Ще се движим всички заедно — каза Дрискъл и се обърна да разгледа асфалтеното блато. — Разпръснете се момчета — заповяда той — потърсете следите.

Самият той трепна при мисълта колко от тях щяха да загинат, докато стигнат Конг и дали изобщо някои щяха да се върнат при кораба. Като мислеше за животното — бог, той си спомни картината, която бе видял при излизането си от вратата на грамадната стена. Представата бе толкова ясна, че отначало, когато погледна към асфалтеното поле, той помисли, че онова, което видя, е само въображение. Виковете на другите обаче му доказаха, че има грешка.

Чудовището — божество бавно се приближаваше към тях от средата на блатото. То бе грамадно, извън всякакво описание, космато като зверовете на африканските джунгли, на които приличаше.

Правеше голямо впечатление предпазливостта, с която то носеше Анна. Неговият примитивен ум ценеше това бяло малко същество по причини, които и то не разбираше. Подобно на праисторическата жена, която люлее детето си, то носеше до гърдите си неподвижното тяло на момичето. Моряците даже можеха да се закълнат, че грамадният гръб на чудовището нарочно бе приведен над пленничката, за да служи като защита от многото зверове, които с мъка се движеха зад него.

Това без съмнение бяха други останали от предисторическия период животни. Те бяха истински четириноги животни, с дебели къси вратове и къси тежки глави с рогове. На всяка глава имаше по три дълги заострени рога, които застрашително се насочваха към Конг.

Както Конг и неговите преследвачи бяха толкова увлечени в преследването си, че не забелязаха присъствието на моряците.

— Долу! — изкомандува Дрискъл. — Долу!

Всички налягаха зад близките храсти.

— Да бяха бомбите с нас? — простена Денхам.

— Какви са тези зверове? — запита Дрискъл.

— Три… трицератопи.

— Що за същества са те?

— Едни от ненужните произведения на природата, Джек. Нещо подобно на динозавър. Имената си са получили от трите рога на главата си.

Конг се беше приближил. Сега той стоеше върху парче твърда почва, всред асфалтеното поле. Той беше поставил Анна на земята зад себе си, на най-отдалечената част от трицератопите. Две чудовища успяха да се доберат до твърдата почва, сега вече уверени, че ще постигнат целта си.

Конг започна борбата с далечен „огън“. Грамадни парчета засъхнал асфалт излитаха от лапите му и със страшна сила падаха върху неприятелите му.

— Не! — продума Денхам, като наблюдаваше. — Не мога да повярвам. Никога не е съществувало по-силно животно от това.

Буците асфалт излитаха с такава сила, че една от тях счупи един от трите рога на единия трицератоп.

Последният се заклати и Конг удвои нападението си. Второто животно изпусна глух рев и отстъпи към мястото, където бяха скрити моряците. Раненият звяр се опита да последва примера му, но втора буца го удари по челото и той падна. Конг победоносно изрева и се удари по гърдите.

— Ще трябва да се измъкнем оттук — каза Дрискъл. — Лазете под храстите.

Вдясно, през една група дървета, се виждаше скалистият бряг.

Наблизо имаше едно паднало дърво, по което можеше да се мине в безопасност на другата страна. Дрискъл го посочи и всички запълзяха нататък.

Имаше и друга причина, която караше Дрискъл да отиде към Конг, който продължаваше победоносния си рев. Той беше вдигнал Анна и продължил пътя си.

Само ако минеха по мостчето, можеха да се движат наравно със звяра.

Отначало изглеждаше, че оцелелият трицератоп ще ги отмине, тъй като беше доста далеч от тях. Той също бе пострадал от снарядите на Конг и засега гледаше само да се прибере в безопасност.

— Не се повдигайте! — Денхам повторно предупреди Дрискъл.

Те бяха приближили към дърветата.

Внезапно, без всякаква очевидна причина, трицератопът зави под прав ъгъл и се упъти право срещу тях. Не можеха да останат в бездействие, само с надеждата, че животното отново ще измени посоката си. Всички скочиха на крака и хукнаха.

И сега, както при случая с динозавъра, цялата група, освен най-бавният, успя да се спаси. Като погледна уплашено назад, нещастникът се хвана за един нисък клон. Последният обаче се счупи и морякът падна на земята, изправи се, но беше вече късно. Тогава той се опита да се скрие зад едно малко дърво, но атакуващият трицератоп връхлетя върху дървото и го повали заедно с човека. След момент моряците видяха, как звярът се изправи на краката си, потърси със средния рог жертвата си и смъртоносно я промуши.