Едгар Уолъс - Кинг Конг

Изморените моряци бавно пълзяха към дълбокия дол, загубили почти всичката самоувереност, която имаха в началото на преследването. Те бяха истински мъже: смели, твърди и решителни. Да бяха в дивите африкански джунгли, със своето умение и изобретателност сигурно биха преодолели всички пречки.

Ала в тези тайнствени и пълни с чудовища места те се чувствуваха съвсем безпомощни. Какво можеше да им помогне техният кураж и изобретателност срещу допотопните гигантски животни на този кошмарен остров?

Късите им ножове бяха безпомощни. След като изгубиха оръжието си, те се намираха в пълна безпомощност.

Никой, даже и оптимистът Джими, не смееше да спомене, че има някаква надежда за спасение.

Горчиви думи се изтръгваха от устните им, когато се мъкнеха към дърветата; не думи на предизвикателство, а на негодувание на хора, които са пострадали не по своя вина и не виждат начин за спасение.

Само Дрискъл и Денхам се бореха с това чувство на отчаяние. Младият офицер непрестанно мислеше как да освободи Анна от властта на чудовището. Движейки се зад него, Денхам напрягаше паметта си да си припомни пътя, който бяха изминали от селото дотук. Трябваше да се върнат. Един от тях щеше да остане, за да следи Конг, докато другите се върнат да се снабдят с нови пушки и бомби. Тогава можеше да направят нещо.

Зад гърбовете им се чу силен трясък от нечие тяло, което се промъкваше през храстите.

— Проклетият трицератоп ни преследва — извика един от моряците.

— Чакай, Джек! — обърна се Денхам към помощника си. В момента последният стъпи върху несигурния мост. — Разполагаме само с няколко минути. Животното няма да мине през шубраците. Трябва да помислим върху плановете за бъдещите си действия. С няколко думи той им изложи своя план.

— Добре — съгласи се Дрискъл. — Аз ще остана. Вие идете за пушки и бомби.

— Ти по-добре иди от другата страна на дола — посъветва го Денхам. — Ако онова животно разбере, че ние не сме причинили неговите рани, сигурно ще ни остави на мира.

Когато Дрискъл тръгна по стъблото на падналото дърво, Денхам погледна към дъното на дола. То бе изпълнено с кал, тиня и на краищата му имаше малки полузатулени с камъни пещери. Филмовият директор със затаено безпокойство следеше движенията на помощника си. Той въздъхна, когато офицерът благополучно се намери на другата страна.

— Добре, момко! — извика той. — Ако беше паднал, кой знае какво щеше да намериш долу. Изглежда, че това място е свърталище на най-отвратителните обитатели на острова. Виж!

Като че ли привлечен от пръста му, един отвратително огромен паяк изпълзя от една пещера. Може би той не бе забелязал хората, но всички забелязаха, че той гледаше със злобен и втренчен поглед нагоре. Едно влечуго, прилично на гущер, но много по-голямо, се припичаше върху големите камъни. Паякът се приближи към него, ала се поколеба и потърси по-слаба плячка. Той я намери в един кръгъл, бавно движещ се предмет с пипала, които много наподобяваха тези на октопода. Паякът връхлетя върху него. След минута противниците изчезнаха в една от пещерите.

— Нищо не може да ме накара да мина по този мост — продума един от моряците.

Денхам погледна зад себе си. Поради слабото си зрение, трицератопът още се луташе из храсталаците. Той беше почти стигнал края им и сега се чудеше накъде да се отправи.

— Може би не ще стане нужда да се прехвърляме — отвърна Денхам. — Стойте неподвижно. Ако не мърдаме, може да ни вземе за скали или стъбла на дървета.

Чудовището най-после се измъкна от горичката и бавно запристъпя.

— Няма как — неохотно продума филмовият директор — трябва да преминем на другата страна.

В изпълнение на думите му, моряците се отправиха към моста. Те запристъпяха бавно и предпазливо, защото изпитваха ужас при мисълта, че може да попаднат на пълзящите под краката им същества. Филмовият директор повторно се обърна и вдигна един камък, но после го захвърли. Мъжете се намираха по средата на моста. Денхам също започна опасното прехвърляне.

— Внимавайте! — От другата страна Дрискъл отчаяно ръкомахаше. След момент той се хвана за една дебела лиана и се спусна в пропастта. Застанал на другия край на моста, Денхам успя да направи същото. Обаче моряците, които се намираха по средата на моста не знаеха какво да сторят. Зад тях тичаше трицератопът, а пред тях се намираше съществото, което бе накарало Дрискъл и Денхам да се решат на рискованата си постъпка. На няколко метра от края на дола ревеше побеснелият Конг, който ненадейно се бе появил. Той беше оставил скъпоценния си товар върху една скала и се готвеше да влезе в бой с новите си неприятели: Видът на стария му враг усили още повече гнева му.