Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Таско! Таско! — изкрещя кралят.

Когато гласът му се чу от външната част на стената, двамата пазачи с удвоена бързина помъкнаха Анна нагоре по каменните стъпала. След минута тя бе завързана с дебели гирлянди от трева за едната колона. Младата жена увисна със затворени очи в полусъзнание.

— Гънду! — извика кралят този път на човека при тъпана.

За трети път се разнесе силният сигнал. Тълпата върху стената се унесе във фанатично пеене. Двамата пазачи скочиха от площадката и с изкривени от страх лица се втурнаха назад. Вратата се тръшна зад петите им и Анна остана сама в тъмната нощ.

От мрачната бездна се чу глух страшен рев, който срещна шума на тъпана и го тласна назад към стената.

— Конг!

Диваците, които наблюдаваха джунглите с факли в ръце, извикаха като едно гърло:

— Конг! Конг! Конг!

Особено чувство обхвана Анна. Тя се огледа наоколо, без да може да разбере, дали всичко това не е сън. Погледна китките си и чак сега усети силната болка от въжетата.

На няколко метра от нея се намираше покритата с диваци стена. Зад себе си тя почувствува нечие присъствие и забеляза една сянка.

Анна се обърна. Очите й се разшириха от уплаха. Сянката беше прескочила пропастта и сега добиваше по-осезаем вид. Чудовището се приближаваше към стената: от устата му излизаше див заканителен рев. Грамадните черни космати ръце правеха странни движения. Под светлината на стотиците факли чудовището се поколеба, спря се и като че ли разбра значението на протегнатите към олтара ръце, обърна се и съзря вързаната жена.

То не гледаше нагоре към Анна. Чудовището гледаше от няколко метра над главата на жертвата си. То се приближи и се вгледа между двете колони. От високата стена диваците с притаено дишане следяха действията му. Никакъв звук не се чуваше. Писъкът на Анна прозвуча ясно и страховито в нощта.

Конг отстъпи една крачка и сърдито изръмжа. Голямата му лапа, която се готвеше да хване чудното малко златно същество, се отдръпна. Той се обърна и подозрително погледна към стената. Но тъй като оттам не дойде никакъв звук, а вързаната фигура стоеше неподвижна, гигантският звяр пак започна изследването си.

Скоро той разбра, че не може да вдигне Анна и бързо откри причината. Въжетата обаче не представляваха спънка. След миг те бяха разкъсани, чудовището започна спокойно да разглежда странното същество, което безчувствено падна. Светеща коса, памучни дрехи, копринени чорапи — всичко това още повече заинтересува Конг и той започна да обръща неподвижната фигура, подобно на някое дете, което си играе с ранено врабче.

Когато тълпата отново закрещя, той даже и не погледна към стената.

Като хвърли последен поглед върху бялото същество, той го преметна през рамото си и бавно се отправи към пропастта. Силното изскърцване на отварящата се врата не му направи впечатление. И когато една смела мъжка фигура излезе от оградата, изкрещя високо, и нещо изсвири покрай самото му ухо, той само усили крачките си и след минута се изгуби в черната непрогледна бездна.

Преследването се ръководеше от Денхам. Благодарение на неговата енергия, в едно невероятно късо време, моряците стигнаха до грамадната врата. Но след отварянето на последната, начело на групата, която щеше да преследва Конг, застана Дрискъл.

Само той беше видял ясно чудовището и увисналата върху рамото му глава на Анна. Изстрелът, който накара звяра да удвои крачките си, бе даден от него.

— Сега ще оставите аз да действувам — каза той на Денхам и филмовият директор кимна с глава.

— Добре, Джек, заедно ще го преследваме.

— Трябват ми дванадесет човека. Кой ще дойде с мене?

— Аз — заяви Лъмпи и останалите дадоха съгласието си с вдигане на ръце.

— Остани да наблюдаваш диваците, Лъмпи — каза Дрискъл. — Ще взема тебе — посочи той. — И тебе! И тебе!…

— Къде са бомбите? Ще ни потрябват.

— Ето ги — извика Джими и когато един по-едър от него моряк поиска да ги носи, той бързо се отдръпна.

— Не, мили мой! Мъкнал съм ги дотука, ще ги мъкна и сега.

— Ще оставим капитана да бди над диваците, нали? — каза Дрискъл на Денхам.

Последният кимна с глава. Те прегледаха заедно пушките, амунициите и фенерите.

— Застанете в една редица — заповяда Дрискъл. — Не изгубвайте от погледа си човека, който се намира пред вас. Вървете след мене.

Той тръгна с бърз ход. До него вървеше Денхам. Пред олтара младият човек се спря и измери с поглед височината на двете колони. След това той със смайване погледна към Денхам.