Едгар Уолъс - Кинг Конг

След няколко минути екипажът на „Скитникът“ стигна края на изпразненото село.

— Не ме уверявайте, че в къщите няма никой — изсумтя Джими, като премести кутията с бомбите на другото си рамо. — Чух как изпищя едно дете.

Полууспокоен, Дрискъл погледна Анна и се усмихна. — Просто невероятно е — продума той, като се извърна назад — но никой не ни преследва! Ала кой знае дали това не означава някаква изненада.

Енгелхорн и Денхам се приближиха до тях.

— Сигурно — каза усмихнато Анна и погледна Денхам — сте разбрали, че не съм много войнствена. Но при това, за нищо на света не бих пропуснала едно така интересно зрелище.

Тя важно кимна с глава и с престорена гордост започна да прибира златистата си коса, която бе възбудила такова възхищение.

Дрискъл я гледаше с учудване: в погледа му обаче се четеше възторг от нейния кураж.

Енгелхорн си взе нова порция тютюн и покани с ръка събеседниците си към лодките.

— Утре — заяви той, — ще свалим стоката. Според мен, мистър Денхам, няколко подаръка ще успокоят религиозното негодувание на стария жрец.

Когато се събраха в капитанската кабина, Денхам повдигна въпроса, който вълнуваше всички. Той заговори със сериозен глас на една публика, която също беше сериозна. Имаха достатъчно време да обсъдят опасността, на която бяха изложени и се позамислят върху зловещата мистерия, която се съдържаше в името Конг.

— Искам да зная — започна той — кой е тоя Конг, за когото вождът и жрецът им толкова бръщолевиха.

— Може би това да е самият крал — предложи Анна.

— Не — заяви с увереност той. — Вие не видяхте колко беше изплашено момичето. Не би била тъй изплашена, ако беше определена за жена на вожда. По-скоро щеше да се чувствува радостна. Ала тя беше полуобезумяла от страх.

— Според мене, тайната се крие в облечените като горили диваци — намеси се Дрискъл.

— Защо? — запита Денхам и погледна внимателно помощника си.

— Само едно предположение. Изглеждаше, че те искаха да представят истинския младоженец. Но в горната част на онази врата висеше един огромен тъпан. До него стоеше туземец, готов да го удари с грамадната бухалка, която държеше с една ръка. Уверен съм, че когато кралят ни видя и спря церемонията, той се готвеше да даде знак да отворят вратата.

— Мисля, че те разбирам — продума Денхам.

— Но аз не! — възкликна Анна. — Намирам се в пълно недоумение.

— Кралят — обясни бавно Дрискъл, — се канеше да изведе момичето пред вратата, при някакво същество, което се намира отвъд оградата. А какво е това същество?

Цялото село е в пълна безопасност. Отвъд няма нищо друго, освен джунгли — и опасността, срещу която племето поддържа стената. Кралят се готвеше да отвори вратата и заведе момичето при онова същество, което ги държи в постоянен страх. Той изпращаше младоженка на Конг и дивакът при тъпана щеше да извести на Конг за подаръка, който му се правеше.

Денхам кимна с глава.

— Струва ми се — промърмори Енгелхорн — че днешното хубаво момиче не е първият подарък, който се прави на Конг.

— Искате да кажете… — Анна цяла се разтрепера.

— Иска да каже — прекъсна я спокойно Дрискъл — че момичето се принасяше в жертва и че през известен интервал се дава по една нова жертва… когато настъпи пълнолуние или нещо подобно.

— Ала даже и да се съглася с всичко това, още не мога да разбера, що за същество е този Конг.

— А аз знам — заяви самоуверено Денхам. — Онази стена не е построена срещу някаква незначителна опасност. И това същество безсъмнено е в състояние да глътне като таблетка аспирин и най-голямата горила, която сме виждали.

— Ала никога до сега не е съществувало подобно животно! — разсмя се с недоверие Анна.

Денхам отново бе завладян от настроение, подобно на онова, което го бе обхванало при наближаването към острова.

— Помниш ли? — каза той. — Казваше, че няма да намерим острова. Но сега знаеш, че сме се лъгали. Не е ли възможно в едно толкова далечно от морските пристанища място да намерим някое допотопно исполинско същество? — Очите му светнаха. — Боже мой! Какъв филм ще направим, ако намерим чудовището!

Тези думи накараха Дрискъл да скочи като пружина.

— А каква роля ще играе Анна в един подобен филм? — нервно запита той.

Денхам също се изправи с готов отговор на предизвикателния въпрос. Но след момент се засмя.

— Джек — продума той, — няма ли да ме оставиш сам да нареждам работите си? Знаех, че ще се разнежиш. Анна е достатъчна причина за това. Но не мисли, че ще се откажа от филма, ако се яви някоя пречка.