Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Диваците трябва да са някъде наблизо. Чуваш ли тези тъпани?

Енгелхорн кимна с глава и двамата мъже се ослушаха. Един дълбок мек звук, с особен ритъм, долиташе от острова.

— Интересно, че още не са ни открили.

— И последният дивак трябваше вече да е тук — настоя Енгелхорн.

— Може би са ни видели и чрез този шум ни дават сигнал.

— Зная, че и друг път сте чували сигнали на диваци, мистър Денхам — додаде Енгелхорн тихо. — Безсъмнено, разбирате, че този шум не е сигнал. На острова има някаква церемония, и ми се струва, че тази церемония е от твърде важен характер.

Той слезе от мостчето и се отправи към Дрискъл, който даваше последни нареждания. Лодките се спуснаха и се натовариха. Той ги гледа известно време и след това отправи погледа си към предната част на палубата.

— Нека дойде първият механик! — заповяда той.

Един нисък пълен моряк бързо се приближи.

— Този човек, заедно с други четиринадесет души, ще останат на кораба — каза Енгелхорн на Дрискъл. — Избери тези четиринадесет. Всички останали ще слязат с нас на брега.

Дрискъл кимна с глава в знак на съгласие и отиде да избере хората. Пръв той избра Лъмпи, който посрещна избора със силно недоволство.

— Кой ще се грижи за газовите бомби? — запита Денхам.

— Вземи ги ти, Джими — заповяда Дрискъл.

Джими се наведе над кутията, повдигна я малко, но разбра, че е твърде тежка. Въпреки това, той я нарами и се запъти към борда.

— Вярвам, че ще дойдеш, капитане? — попита Денхам.

— Няма защо да се съмнявате в това — отвърна Енгелхорн. — Никога досега не съм изпускал случай да надникна в островите или полуостровите, които съм посещавал.

— Радвам се, защото ще бъдеш от голяма помощ. Сигурно ще разговаряш с туземците. Техният говор едва ли прилича на езиците и наречията, които знам.

— Готово — заяви Дрискъл. — И двете лодки са натоварени.

Енгелхорн и Денхам слязоха в първата лодка и гребците се заловиха за веслата. Дрискъл направи знак на втората лодка да почака. На палубата се показа Анна. Той мълчаливо й помогна да се настани в лодката и след това се дръпна.

— По-добре напълнете пушките си — обърна се той към кормчията. — А не ще бъде зле да направите няколко зигзага преди да стигнете брега.

След един последен поглед той скочи в лодката до момичето.

— Едва сега виждам целия екипаж заедно — каза Анна. — Не предполагах, че е толкова голям.

— Двадесет човека във всяка лодка — осветли я Дрискъл. И добави замислено:

— Ще имаме нужда от тях.

— Глупости! Сигурно туземците ще се отнесат твърде любезно към нас.

— Не вярвам. Чуваш ли тези тъпани? Капитанът и Денхам смятат, че негрите чествуват някакъв празник. Много бих желал да зная, какво е това празненство.

— Може би чествуват годежа на някое хубаво момиче.

Дрискъл я погледна. Златистата й коса падаше около зачервеното й развълнувано лице.

— Щом говорим за годежи на хубави момичета — подзе той и погледна нагоре към наблюдателницата на кораба.

С приближаването им към брега, шумът от тъпаните се усилваше все повече и повече; ритъмът ставаше все по-ясен. И както Енгелхорн беше казал, звучеше много тържествено и не изглеждаше като обикновен сигнал.

Лодката на Енгелхорн беше стигнала брега и Денхам поставяше вече апарата върху статива. Той натовари един моряк с готовия за снимане апарат, даде на друг кутията с филми, а трети накара да вземе гардеробчето с костюмите. През това време Енгелхорн разпределяше между останалите предназначените за размяна стоки. С изкривено от усилие лице, Джим вдигна на рамо газовите бомби.

— Стой близо до мене, Джими — даде му наставление Денхам. — И внимавай къде стъпваш. Има достатъчно трихлорид в тях, за да приспи цяло стадо носорози.

— Ще срещнем ли подобни животни? — запита Джим.

— Нещо много по-интересно! Къде е Дрискъл?

Дрискъл се приближи тичешком, последван от Анна. Неговата лодка току-що бе стигнала брега. Постави въоръжени хора при всяка лодка.

— Всичко е готово.

— Стойте до мене, Анна.

— Аз ще се грижа за нея — бързо заяви Дрискъл.

Денхам се ухили. Голямото вълнение, което го бе обхванало при наближаване на острова, беше изчезнало. Той беше пак спокоен, непоколебим и бърз в решенията си.

— Добре, Джек. Готово ли е всичко, капитане?

Енгелхорн кимна с глава. Той и Дрискъл дадоха знак и моряците от двете лодки се строиха в две колони. Денхам се отправи към разпръснатите колиби, които се виждаха доста ясно. Зад него вървяха носачите на филмовите принадлежности, следвани от Енгелхорн, Дрискъл и Анна.