Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Една стена! — промърмори смаяно Енгелхорн.

— И то каква стена! — каза Денхам. — Построена толкова отдавна, че наследниците на строителите й са се върнали отново към първобитния живот и са забравили напълно за цветущата цивилизация, която им е издигнала тази защита. Стената е толкова здрава, колкото и преди векове.

Денхам се спря и поклати внушително глава.

— Туземците се грижат стената да е винаги здрава. Имат нужда от нея.

— Защо? — запита Дрискъл.

— Защото от другата страна съществува нещо… нещо, което ги изпълва със страх.

— Неприятелско племе? — каза Енгелхорн.

Денхам се обърна към капитана и го изгледа продължително. След това седна и запали цигара.

— Чували ли сте някога за… Конг?

Дрискъл поклати отрицателно с глава. Енгелхорн дъвчеше замислено.

— Как? Да… разбира се. Малайско суеверие. Нали имам право? Някакъв бог, или дявол или нещо подобно.

— Да, струва ми се, че имаш право — съгласи се Денхам. — Ала това не е нито човек, нито животно. Нещо чудовищно. Всесилно. Страшно подвижно. От векове държи острова под непрестанен гнет.

Енгелхорн отново задъвка тютюн. Дрискъл слушаше с явно недоверие.

— Казвам ви, че има нещо на този остров — заяви Денхам. — Нещо, което бял човек не е виждал. Всяка легенда има в основата си истина.

— И — възкликна Енгелхорн със светнало лице — вие се надявате да го снимате?

— Каквото и да се намира там, аз ще го снимам.

— Да предположим — намеси се Дрискъл със сух глас, — че „той“ не пожелае да се види на филм?

Денхам се изправи и потри весело ръце.

— Да предположим, че не се съгласи, а? — каза той. — А защо тогава съм взел тези газови бомби?

Той се обърна и отправи поглед на югозапад. Колкото и да беше скептичен и загрижен за Анна, Дрискъл не можа да устои и да не се обърне към същата посока. Неволно очите му светнаха в нетърпеливо очакване. Енгелхорн дъвчеше спокойно, като разглеждаше в продължение на няколко минути грубата скица. След това се зае да определи месторазположението на острова върху простряната на масата голяма карта.

Дрискъл хвана Анна за ръка и двамата се отправиха тичешком към главната мачта. След няколко минути те се намериха на наблюдателницата, която бе построена на една височина от двадесетина метра над палубата на кораба. Тук вятърът беше по-силен и те с наслада изложиха лицата си на приятния му лъх. От тази височина океанът изглеждаше по-ослепително син, отколкото от палубата. На десетки мили на юг се простираше някаква тъмна ивица, чиито краища изчезваха в далечината. Тя изглеждаше не по-висока от широчината на една човешка длан, но на места се издигаше доста нависоко.

По безоблачното синьо небе се забелязваше само едно живо създание. Грамаден албатрос се носеше лениво на няколко метра над водата. Той приличаше на малък аероплан, който върши всевъзможни фокуси.

— Колко е красиво! — извика възхитена Анна. — Защо по-рано не сте ми посочили това място. Усещам, че ме обземат същите чувства, които изпитва изследователят при наближаването на някоя нова земя.

— Чакайте да видим — каза Дрискъл. — Изследовател е онзи човек, който пристига на мястото първи. Тогава и вие сте изследователка. Вие сте първата жена, която ще стъпи на този остров.

— И така също, ние отиваме към острова, върху който досега бял човек не е слизал. Това страшно ме вълнува.

— След колко време смятате да пристигнем там? — Анна вдигна към Дрискъл поглед, в който се четеше силен интерес.

— Хм, ако наблизо съществува подобен остров, трябва да го намерим след двадесет и четири часа — заяви Дрискъл с известна загриженост.

— Мистър Денхам е толкова развълнуван, че не е в състояние да стои на едно място. Мисля, че през цялата нощ не е мигнал.

— И аз не съм по-спокоен — призна Дрискъл, като се загледа към югозапад.

Анна се обърна към него и го изгледа заканително.

— Вие? Но струва ми се вие даже не вярвате в съществуването на подобен остров.

— Дано всичко това да се окаже измислица — каза замислено младият човек.

— И вие сте човекът, който като момче е избягал от къщи, за да търси приключения? Срам, господин офицер!

В гласа й звучеше предизвикателство. Ако тя обаче подозираше причината за неговия страх от пътуването им до тайнствения остров, с нищо не даваше да се разбере това. Дрискъл внимателно я изгледа.

— Знаете ли, защо се тревожа, Анна? Не разбирате ли, че се страхувам само за вас. Денхам не се спира пред никакви рискове. Какво ще иска от вас?