Едгар Уолъс - Кинг Конг

— Безсъмнено — обади се Дрискъл почти с радост.

— Вашият норвежец е правил само предположения относно месторазположението. Как ще познаем, че островът е този, който търсим.

— Нали ви казах — почти изкрещя Денхам. — Ето планината. — Той се мъчеше да прониже с поглед гъстата мъгла.

— Бях забравила — извини се Анна. — Искате да кажете планината, която има форма на череп?

— Дъно! — Строгият глас на моряка ги накара да се схванат на мястото си. — Дъно на двадесет фатома.

— Знаех това — Енгелхорн дъвчеше спокойно. — Дълбочината ще намалее твърде бързо. Най-малка скорост, мистър Дрискъл. Съобщете им.

Дрискъл се отправи към капитанската кабина и чрез тръбата предаде заповедта в помещението на машините. В отговор се чу дрънкането на звънци и „Скитникът“ значително намали хода си.

— Вижте! — извика Анна. — Мъглата става по-рядка!

— Шестнадесет! — долетя отново гласът на моряка.

— Шестнадесет фатома!

Този път вече и спокойният Енгелхорн започна да се ослушва, като се вгледа напред.

— Слушайте! — прошепна Анна.

— Какво чувате? — запита Денхам все така шепнешком.

Анна тръсна глава и тримата се ослушаха. Ненадейно нервният глас на Джими, моряка в наблюдателницата, достигна до тях.

— Крайбрежни скали!

— В каква посока? — изкрещя Дрискъл.

— Точно срещу нас?

Дрискъл полетя към кормилото и предавателната тръба. Заповедите му се чуха ясни и отсечени. Почти моментално последва силно сътресение на кораба, което се дължеше на внезапно дадения на машините заден ход.

— Десет фатома! — извика измервачът.

— Хвърлете котва! — изрева Енгелхорн.

— В разредената мъгла се различиха няколко фигури.

След минута се чу силно дрънкане на вериги. Котвата падна във водата. Чуха се нови звънци. „Скитникът“ потрепери и спря. Всеки се ослушваше.

Мъглата почти се беше вдигнала. След едно по-силно духване на вятъра тя се разцепи и разпръсна. Синьото море беше осветено от слънцето, но при все това не беше напълно открито за погледа.

А малко по-напред, на не повече от четвърт миля се издигаше покрит с гори остров, на задната част на който се намираше висока планина, която страшно наподобяваше формата на череп. Нейните склонове достигаха до самия бряг. Последният беше песъчлив, с разхвърляни тук-таме скали.

— Същата планина! — Денхам победоносно протегна ръка напред. — Виждате ли я? И стената! Стената! — Той силно тупна Енгелхорн по рамото. — Ето я там. Сега вярвате ли ми? — Полупиян от вълнение, той скочи от мостчето и се затича към борда. — Лодките! По-скоро свалете лодките! — извика той.

— Джек! — прошепна развълнувано Анна. — Виждали ли сте някога нещо по-красиво? — В погледа на Дрискъл обаче се четеше силно вълнение. Устните му се свиха и лицето му придоби строг израз. Той се отправи към борда, за да направлява свалянето на лодките и натоварването на необходимите принадлежности.

След няколко минути всичко беше готово за слизане.

— И аз ще дойда с вас на брега, нали? — запита тя.

— Разбира се.

Като чу тези няколко думи, Дрискъл веднага остави работата си.

— Разумно ли е да напусна кораба, преди да узнаем, какво има на брега? Какво ни очаква?

— Слушай, Джек! — каза бързо, но при все това засмяно Денхам. — Кой е началникът на тази експедиция? Горчивият опит ме е научил винаги да нося със себе си апаратите за снимане. Как мога да зная кога ще ми потрябват.

— Но, мистър Денхам! — Дрискъл се обърна с гръб към Анна, за да не бъде чут от нея. — Лудост е да се рискува.

— Върши си работата, Джек! — заповяда отсечено Денхам. — Хайде. Извади пушки и муниции! Вземи една дузина газови бомби. И ми изпрати няколко души, за да носят апаратите.

Дрискъл се поколеба, но след минута разтърси безпомощно рамене и като погледна загрижено към Анна, се отдалечи. Денхам поклати глава в знак на безкрайно учудване и многозначително смигна на Анна.

— Накарай някого да донесе кутията с костюмите — каза той. — Ако имаме щастие, ще направим чудесни снимки.

Когато Анна се отправи към кабината си, Денхам отиде на капитанското мостче. Там завари Енгелхорн, който внимателно разглеждаше острова с бинокъла си.

— Виждаш ли нещо, капитане?

— Нищо, освен онези няколко колиби в подножието на планината.

— Аз ги разгледах от борда, но ми се струва, че във вътрешността на гората има по-големи къщи.

— За първи път слизам на остров, чиито обитатели не идват към кораба, за да го разгледат.