Майкъл Конъли - Трафик

— Какво за него?

През целия път насам Бош непрекъснато си мисли за Мур. Беше разполагал с четири часа, за да сглоби мозайката. Смяташе, че го е постигнал.

— Мур е написал писмото сам — започна той. — Подал е донос срещу себе си, така да се каже. Вече е имал план. Писмото е било началото. Той го е написал.

Направи пауза, за да запали цигара. Ървинг мълчеше. Той просто чакаше разказа.

— Поради причини, вероятно водещи началото си от детството му, Мур пропадна. Той прекрачил чертата и когато вече бил от другата страна, осъзнал, че връщане няма. Не можел обаче да продължи, трябвало да се измъкне. По какъвто и да е начин. Планът му бил с това писмо да предизвика разследване на ОВР. Написал достатъчно работи, за да може Частайн да се убеди, че има нещо гнило, но не чак толкова, че детективът да открие нещо. Писмото целяло само да опетни името му, да го постави под подозрение. Бил е в управлението достатъчно дълго, за да знае как ще протече всичко. Познавал начина, по който ОВР и хора като Частайн действат. Писмото подготвило декорите и размътило водата дотолкова, че когато открие Мур мъртъв в мотела, управлението, тоест вие, да не иска да се рови много. Вие сте прочетена книга, шефе. Той знаел, че ще действате бързо и експедитивно, за да предпазите най-напред управлението и чак после да проучите какво точно е станало. Така че изпратил писмото. Той ви използва, шефе. Използва и мен.

Ървинг се извърна към парцела за гроба. Погребението щеше да започне всеки момент. Той пак се обърна към Бош.

— Продължавай. По-бързо, моля те.

— Наредил пласт след пласт. Помните ли, казахте ми, че бил наел стаята за месец. Това бил първият пласт. Ако не бъдел открит до месец, разлагането щяло да се погрижи за всичко. Нямало да е останала никаква кожа, за да се вземат отпечатъци. Така щели да останат само тези, направени от него из стаята, и щял да се отърве.

— Но беше намерен няколко седмици по-рано — подхвърли услужливо Ървинг.

— Да. Това ни довежда до втория пласт. Вие. Мур не бил полицай от вчера. Знаел как ще постъпите. Знаел, че ще отидете в „Личен състав“ и ще грабнете досието му.

— Това е голям хазарт, Бош.

— Ако питате мен, било е съвсем приемлив залог. Когато ви видях в коледната нощ с папката, разбрах какво има вътре, преди да ми кажете. Затова мога да разбера поетия от Мур риск и размяната на картоните с отпечатъци. Както казах, и без това се е надявал да не се стигне дотам. Вие сте били вторият пласт.

— Ами ти? Ти си третият, така ли?

— Да, така смятам. Използвал ме е като един вид последно подсигуряване. В случай, че версията със самоубийството не издържи, му е трябвал някой, който да се порови и да види причини за убийството на Мур. Това съм бил аз. Направих очакваното. Той оставил папката за мен и аз захапах, помислих, че е бил убит заради нея. Всичко било, за да ни отклони. Не искал никой да се задълбочава върху въпроса кой всъщност лежал на плочките в мотела. Просто му трябвало малко време.

— Ала ти отиде твърде далеч, Бош. Той изобщо не е планирал това.

— Предполагам, че е така.

Бош се замисли за срещата си с Мур в кулата. Още не беше решил дали Мур не го очакваше и дали дори не го чакаше. Дали не чакаше Хари да дойде и да го убие. Смяташе, че никога няма да узнае. Това бе последната тайна на Калексико Мур.

— Време за какво?

— Моля?

— Каза, че просто му е трябвало малко време.

— Според мен му е трябвало време, за да слезе на юг, да заеме мястото на Сорильо, а после да открадне парите и да избяга. Не мисля, че е искал да бъде Папата завинаги. Просто желаел да живее отново в замък.

— Какво?

— Нищо.

Те помълчаха малко, преди Бош да довърши:

— Зная, че повечето неща вече ви бяха известни, шефе.

— Така ли?

— Да, така. Според мен сте се досетили, след като Частайн ви е казал, че Мур сам е изпратил писмото.

— А как го е разбрал детектив Частайн?

Той нямаше да му признае нищо. Това обаче беше без значение. Хари откри, че разказването на историята му помагаше да я доизясни. Сякаш я вдигаше срещу светлината, за да я провери за дупки.

— След като получил писмото, Частайн решил, че го е изпратила съпругата. Отишъл в дома й и тя отрекла. Поискал пишещата й машина, защото имал намерение да се увери, а тя затръшнала вратата под носа му. Преди това обаче казала, че даже няма пишеща машина. Така че когато откриват Мур мъртъв, Частайн започва да разсъждава и взима машината от залата на Мур в управлението. Предполагам, че буквите на машината са съвпаднали с тези на писмото. Оттук нататък не е било трудно да се досети, че писмото е изпратено или от Мур, или от човек от BANG. Според мен Частайн е говорил с тях тази седмица и е заключил, че те не са го изпратили. Писмото е било написано от Мур.