Майкъл Конъли: Трафик

Димът се издигаше над прохода Кахуенга, разстлан под движещия се слой студен въздух. От мястото, откъдето Хари Бош наблюдаваше, пушекът приличаше на сива наковалня, надвиснала над прохода. Късното следобедно слънце придаваше розов оттенък на сивия дим в най-високата му точка, ала в основата, където храстите пламваха един след друг нагоре по източния склон, цветът му бе наситеночерен. Той превключи радиостанцията си на честотата за взаимопомощ в района на Лос Анжелис и чу как командирите на пожарникарски отряди докладваха, че на една улица девет къщи вече са унищожени, а тези на съседната щяха да ги последват. Пожарът напредваше към откритите склонове на Грифит парк, където можеше да се разраства с часове, преди да бъде овладян. Хари долавяше отчаяние в гласовете по радиостанцията.

Той наблюдаваше ескадрилата хеликоптери, прилични на водни кончета от това разстояние. Те се движеха насам-натам из пушека и хвърляха вода върху горящи къщи и дървета. Това му напомни за операциите във Виетнам. Шумът. Несигурното клатене и лъкатушене на претоварената машина. Видя как водата се стоварва върху пламтящите покриви и как веднага се вдига пара.

Премести поглед от пожара към изсъхналия храсталак, който покриваше склона и обграждаше пилоните на дома му от западната страна на прохода. Долу в шубрака съзря маргаритки и диви цветя. Не забеляза обаче койота, който през последните седмици ловуваше в дерето под къщата. На няколко пъти му бе хвърлял пилешки мръвки, но животното никога не приемаше храната, докато Бош го гледаше. Едва когато той се прибереше от верандата, койотът изпълзяваше на открито и взимаше хвърленото. Беше го кръстил Тимидо 1 1 Timido (исп.) — срамежлив. — Б.пр. . Понякога късно нощем чуваше воя му да отеква в прохода.

Погледна отново към пожара точно когато се чу силна експлозия и плътно кълбо черен дим се изви нагоре към сивата наковалня. От радиостанцията долетя развълнувано бръщолевене и се разбра, че се е запалила газова бутилка за барбекю.

Хари видя как по-тъмният дим се разтваря в големия облак от пушек и превключи пак на тактическите честоти на лосанджелиската полиция. Трябваше да бъде на разположение. Коледно дежурство. Слуша половин минута, ала чу само обичайните радиообаждания. Май се очертаваше спокойна Коледа в Холивуд. Погледна часовника си, после прибра радиостанцията в къщата. Извади тавата от фурната и сложи в чиния коледната си вечеря — печено бяло месо от пиле. Сетне махна капака от тенджерата със задушен ориз с грах и си сипа голяма порция. Занесе яденето на масата в трапезарията, където вече го чакаше чаша червено вино. До нея лежаха и трите картички, които не бе отворил, макар че ги получи в началото на седмицата. Бе пуснал компактдиск с „Песен за метрото“ в аранжимент на Колтрейн 2 2 Джон Колтрейн (1926–1967) — американски джаз изпълнител и композитор. — Б.пр. .

Докато ядеше и пиеше, той отвори картичките, прегледа ги набързо и се замисли за подателите. Знаеше, че това е ритуалът на един самотен човек, но не се тревожеше. Бе прекарал много коледи сам.

Първата картичка бе от бивш партньор, който се пенсионира с парите, спечелени от книга и филм, и се премести в Енсенада. Андерсън винаги пишеше едно и също: „Хари, кога ще наминеш?“ Втората бе също от Мексико, от разузнавача, с когото Хари прекара шест седмици миналото лято в Бахиа Сан Фелипе, ловейки риба и практикувайки испански. Тогава Бош се възстановяваше от огнестрелна рана в рамото. Слънцето и морският въздух му помогнаха да се оправи. Освен поздравленията за празника, написани на испански, Хорхе Барера също го канеше на гости.

Последната картичка Бош отвори бавно и внимателно. И за нея се досети от кого е, преди да види подписа. Пощенският печат от Техачапи му подсказа. Светлосивата хартия беше от затворническата преработвателна фабрика, а картината на Рождество Христово изглеждаше леко размазана. Беше от жена, с която прекара една нощ, ала тя не излезе от мислите му повече вечери, отколкото помнеше. Тя също го канеше да я посети, но и двамата знаеха, че това никога нямаше да стане.

Отпи малко вино и запали цигара. Колтрейн вече изпълняваше „Възвишен“, записан на живо във „Вилидж Вангард“ в Ню Йорк, когато Хари е бил още дете. Ала тогава радиостанцията, която все още работеше тихо на масата до телевизора, привлече вниманието му. Полицейските радиостанции бяха толкова време като музикален фон на живота му, че той можеше да пропуска бръщолевенето, да се съсредоточава върху звука на саксофона и при все това да улавя необичайните думи и кодове. Сега чу глас, който казваше: