Майкъл Конъли - Трафик

— Току-що.

— Можеше да се обръснеш.

— Да, зная.

— И какво ще правим сега? Какво да правим?

Той го каза почти тъжно и Бош не знаеше дали от него се очаква отговор или не.

— Знаеш ли, Бош, след като ти вчера не дойде в кабинета ми, както ти беше наредено, аз написах доклад срещу теб.

— Предположих, че ще го направите, шефе. Отстранен ли съм?

— Засега не са предприети никакви действия. Аз играя честно. Исках първо да поговоря с теб. Разговарял ли си с временния главен съдебен лекар тази сутрин?

Бош не смяташе да го лъже. Мислеше, че този път държи всички козове.

— Да. Поисках да сравни едни отпечатъци.

— Какво се случи в Мексико, та те подтикна да поискаш това?

— Нищо, за което да ми се говори, шефе. Сигурен съм, че ще съобщят всичко по новините.

— Не питам за злощастното нападение, предприето от Агенцията за борба с наркотиците. Говоря за Мур. Бош, искам да зная дали трябва да отида ей там и да спра това погребение.

Хари забеляза как една синя вена изпъкна върху обръснатата глава на Ървинг. Тя пулсираше известно време и после замря.

— Не мога да ви помогна, шефе. Това не е мое задължение. Имаме си компания.

Началникът се обърна, за да погледне назад към събралите се хора. Лейтенант Харви Паундс, също с парадна униформа, се приближаваше към тях, вероятно за да разбере колко случая могат да се приключат след разследването на Бош. Ървинг обаче вдигна ръка като регулировчик и Паундс спря рязко, обърна се и се отдалечи.

— Това, което се опитвам да уточня с теб, детектив Бош, е, че, изглежда, се готвим да погребем и възхвалим мексикански наркобарон, докато един корумпиран полицай се разхожда на свобода. Имаш ли някаква представа какви неприят… По дяволите! Не мога да повярвам, че току-що казах това гласно. Не мога да повярвам, че го казах пред теб.

— Не ми вярвате много, шефе. Нали?

— За такива неща не вярвам никому.

— Е, не се тревожете.

— Не ме притеснява това на кого мога и на кого не мога да вярвам.

— Имах предвид погребението на наркобарона и разхождащото се на свобода корумпирано ченге. Не се тревожете за това.

Ървинг се вгледа в него с присвити очи, сякаш можеше да надникне през очите на Бош в мислите му.

— Ти подиграваш ли ми се? Да не се тревожа! Това са потенциални неприятности за този град и за управлението от невъобразим мащаб. Това може…

— Слушай, човече, казвам ти да го забравиш. Разбираш ли? Опитвам се да ти помогна.

Ървинг отново се взря в него продължително. Той пренесе тежестта си върху другия крак. Вената над челото му пулсираше с нов живот. Знаеше, че нямаше да му бъде приятно някой като Хари Бош да разполага с такава тайна. С Тереса Корасон той можеше да се споразумее, защото и двамата играеха една и съща игра. Бош обаче беше различен. Хари истински се наслаждаваше на момента, макар дългото мълчание да ставаше неловко.

— Консултирах се с Агенцията за борба с наркотиците за фиаското на юг. Те казаха, че човекът, когото смятат за Сорильо, е избягал. Не знаят къде е.

Това бе некадърен опит да накара Бош да проговори. Не се получи.

— И никога няма да узнаят.

Ървинг не отговори нищо, ала Бош не беше глупав и не наруши мълчанието. Човекът обмисляше как да го формулира. Хари остави Ървинг да го дообмисли и се вгледа в масивните челюстни мускули на заместник-началника, изпъкнали като твърди подплънки.

— Бош, искам веднага да разбера дали съществува проблем. Дори потенциален. Защото трябва да знам дали след три минути да застана пред началника на полицията, пред кмета и всичките камери и да прекратя това.

— Какво прави Агенцията по въпроса?

— Какво могат да направят? Наблюдават летищата, свързват се с местните власти. Разпространяват снимката му и описание. Не могат да сторят кой знае какво. Той е изчезнал. Поне така казват. Искам да разбера дали ще си остане изчезнал.

Бош кимна и каза:

— Те никога няма да намерят човека, когото търсят, шефе.

— Докажи ми, Бош.

— Не мога да го направя.

— А защо не?

— Едно доверие е взаимно. Същото важи и за липсата на доверие.

Ървинг като че ли обмисли думите и на Бош му се стори, че забеляза едно почти неуловимо кимване.

— Мъжът, когото търсят и когото смятат за Сорильо, е изчезнал и няма да се върне — добави той. — Не ви трябва да знаете повече.

Бош се сети за трупа върху леглото в Кастильо де лос Охос. Лицето вече го нямаше. Още две седмици и плътта щеше да се разложи. Никакви отпечатъци. Никакво удостоверение за самоличност, освен фалшивите документи в портфейла. Татуировката щеше да остане незасегната известно време, ала много хора имаха такава татуировка, включително и беглецът Сорильо.