Майкъл Конъли - Трафик

Катафалката и придружаващата я лимузина следваха моторите. После идваха останалите коли и съвсем скоро хората започнаха да паркират навсякъде в околността и да се стичат от всички посоки към парцела. Бош видя как един от мъжете с лентите помогна на Силвия Мур да слезе от лимузината. Беше се возила сама. Въпреки че бе на около петдесет метра от нея, Хари забеляза, че тя изглеждаше прекрасно. Беше облечена в семпла черна рокля, която вятърът биеше силно и платът прилепваше по нея, очертавайки фигурата й. Налагаше й се да придържа косата си с ръка. Носеше черни ръкавици и черни слънчеви очила. Червилото й бе червено. Той не можеше да откъсне очи от нея.

Мъжът с лентата я отведе до един ред сгъваеми столове под балдахина и успоредно на майсторски изкопаната в земята дупка. Пътьом тя леко извърна глава и Бош предположи, че гледа към него, ала не беше сигурен, защото очилата скриваха очите й, а лицето й беше безизразно. След като вдовицата седна, носачите — а именно Рикард, останалите от отряда на Мур за борба с наркотиците и още няколко човека, които не познаваше — донесоха зеленикавосребристия стоманен ковчег.

— Значи успя да се върнеш — каза някой зад него.

Бош се обърна и видя Тереса Корасон, която се приближаваше към него.

— Да, току-що пристигнах.

— Можеше да се обръснеш.

— И да направя още няколко неща. Как вървят работите, Тереса?

— Никога не е било по-добре.

— Радвам се. Какво стана тази сутрин след разговора ни?

— Каквото очакваше. Взехме отпечатъците на Мур от Министерството на правосъдието и ги сравнихме с тези, дадени ни от Ървинг. Никакви сходства. На две различни лица са. Мъжът в сребристия ковчег ей там не е Мур.

Бош кимна. Разбира се, нейното потвърждение вече не му трябваше. Имаше си свое. Помисли си за безглавия труп на Мур, проснат върху кревата.

— Какво смяташ да направиш по въпроса? — попита той.

— Вече съм го направила.

— Какво е то?

— Преди опелото имахме кратък разговор със заместник-началника Ървинг. Ще ми се да беше видял физиономията му.

— Той обаче не спря погребението.

— Залага на вероятностите, предполагам. Най-вероятно е Мур, ако знае кое е добро за него, повече изобщо да не се появи. Затова той се надява всичко да му струва само една препоръка пред центъра по съдебна медицина. Сам пожела да я направи. Дори не се наложи да му обяснявам в какво положение е.

— Надявам се работата да ти хареса, Тереса. Сега си в търбуха на звяра.

— Ще ми хареса, Хари. Благодаря, че ми се обади тази сутрин.

— Той знае ли откъде си научила всичко това? Каза ли му, че съм се обаждал?

— Не. Не съм сигурна обаче дали имаше нужда.

Тя беше права. Ървинг сигурно бе разбрал, че по някакъв начин Бош стоеше в дъното на всичко. Погледна покрай Тереса пак към Силвия. Тя седеше спокойно. Столовете от двете й страни бяха празни. Никой нямаше да бъде до нея.

— Ще отида при групата — рече Тереса. — Разбрах се с Дик Ебарт да се срещнем тук. Той иска да определи дата, за да призове цялата комисия да гласува.

Бош кимна. Ебарт беше член на окръжната комисия с двайсет и пет години стаж и наближаваше седемдесетте. Той беше неофициалният й поръчител за поста.

— Хари, аз все още искам отношенията ни да останат на професионално равнище. Оценявам това, което направи днес за мен, но ми се ще да спазваме една дистанция, поне засега.

Той кимна и я проследи как отива към събралото се множество с несигурна походка, тъй като вървеше с високи токчета по чимовете на гробището. За миг си я представи да се съвкупява със стария член на комисията, чиито снимки в пресата се отличаваха най-вече с отпуснатия му врат, подобен на крепирана хартия. Отврати се от картината и от себе си затова, че си я бе представил. Прогони я от ума си и видя как Тереса се смеси с тълпата, като се ръкуваше с разни хора и се превръщаше в политикът, който сега трябваше да бъде. Стана му тъжно за нея.

До церемонията оставаха няколко минути и все още пристигаха хора. В тълпата той различи лъщящата глава на заместник-началника Ървин Ървинг. Той беше в пълна униформа и носеше шапката си под мишница. Стоеше заедно с началника на полицията и едно от подставените лица на кмета. Самият кмет очевидно закъсняваше както обикновено. После Ървинг забеляза Бош, откъсна се от групата и тръгна към него. Докато вървеше, той сякаш съзерцаваше далечните планини. Погледна го едва когато дойде при него под дъба.

— Детективе.

— Да, шефе.

— Кога пристигна?