Майкъл Конъли: Завръщането на поета

Пак млъкнах, за да видя дали ще възрази и ще се опита да ме разубеди. Този път Рейчъл не каза нищо.

— Оставали му само застраховката живот и пенсията. Искал е да ги даде на семейството си. И сам подменил хапчетата си. Под седалката на колата му имаше касова бележка от магазин за здравословни храни. Сутринта се обадих да проверя дали продават стрити акулски хрущяли. Продават.

— Подменил хапчетата си и просто продължил да взима новите — продължих. — Смятал, че стига да ги пие, няма да му направят аутопсия и всичко ще е наред.

— Но не станало така, нали?

— Не. Обаче той имал резервен план. Ето защо изчакал неколкодневното плаване. Искал да умре на яхтата. Искал да е в морето, за да е под федерална юрисдикция. Надявал се е, че ако нещо се обърка, приятелите му от Бюрото ще се погрижат за всичко.

Въздъхнах.

— Единственият проблем в целия план е това, че нямал представа за Поета. Нямал представа, че жена му ще се обърне към мен и че няколко реда, написани в една папка, ще отведат до всичко онова, което се случи.

Поклатих глава.

— Трябваше да се сетя. Подмяната на лекарствата не е в стила на Бакъс. Прекалено е сложно. Сложните планове обикновено са вътрешна работа.

— Ами заплахите за семейството му? Независимо дали е знаел за Бакъс, той е бил наясно, че някой заплашва семейството му. Получил е снимките — някой е следял жена му. Нима твърдиш, че е оставил семейството си в момент на опасност? Тери Маккейлъб не беше такъв човек.

— Може да е смятал, че ги спасява от опасността. Заплахата за семейството му е била насочена срещу него. Ако го е нямало, заплахата също е щяла да изчезне.

Рейчъл кимна, обаче не в знак на съгласие.

— Ако не друго, логиката ти е интересна, Хари. Трябва да ти го призная. Но какво те кара да мислиш, че съм знаела за това?

— А, знаела си. На първо място, защото заобикаляше въпросите ми за Уилям Бинг. Но и заради онова, което направи в къщата на Търънтайн. Когато се бях прицелил в Бакъс, той щеше да каже нещо за Тери и ти го прекъсна. А той щеше да каже, че не е убил Тери.

— Е, да, убиецът отрича за една от жертвите си. Това е нормално.

Сарказмът й ми прозвуча като самозащита.

— Този път обаче щеше да е необикновено. Той вече не се криеше. Ти си го разбрала и затова го прекъсна. Разбрала си, че ще отрече.

Рейчъл се отдръпна от парапета и застана пред мен.

— Добре, Хари, ти си мислиш, че си разкрил всичко. Натъкнал си се на едно жалко самоубийство, скрито зад всички онези убийства. И какво ще направиш? Ще го разгласиш на света ли? Така само ще лишиш семейството от парите. Това ли искаш? Може би искаш да получиш част от тях за награда?

Обърнах й гръб и се подпрях на перилата.

— Не. Просто не обичам да ме лъжат.

— А, ясно. Не е заради Тери. А заради нас с теб, нали?

— Не знам заради кого е, Рейчъл.

— Е, когато разбереш, когато разкриеш всичко, можеш да ме осведомиш.

Тя ненадейно се притисна до мен и силно ме целуна по бузата.

— Сбогом, Бош. Може би пак ще се видим, когато ме прехвърлят.

Не се обърнах. Чух сърдитите й стъпки по терасата. Външната врата се затръшна с окончателност, която отекна в гърдите ми. Пак оня куршум дум-дум.

Дълго стоях на верандата с лакти на парапета. Предполагах, че никога повече няма да я видя, независимо дали я прехвърлеха в Лос Анджелис. Изпитвах чувство за загуба. Сякаш ми бяха отнели нещо хубаво преди да разбера колко хубаво може да е.

Опитах се да я пропъдя от мислите си. Както и Тери Маккейлъб. Гледах града и си мислех колко е красив. Дъждът бе прояснил небето и виждах чак Сан Гейбриълс и заснежените върхове на планината. Въздухът беше чист като онзи, който преди много години бяха дишали индианците габриеленьос и мисионерите. Тъкмо в такъв ден човек си мисли, че може да изгради бъдещето си.

Авторът благодари на много хора, Които помогнаха за написването на тази Книга. Сред тях са Майкъл Пийч, Джейн Ууд, Памела Маршал, Пердита Бърлингейм, Джейн Дейбис, Тери Хансън, Терил Лий Ланкфорд, Ед Томас, Фредрик Лефелаар, Джери Хутън и изследователката Каролин Крие. Особено много помогнаха на автора Филип Спицър, Джоъл Готлър, Шанън Бърн, Софи Котрел, Джон Хоутън, Марио Пулис, Мери Капе, Кен ДилаВин, Патриша и Джордж Компаниони и целият персонал на „Литъл, Браун & Къмпани“, както и „Таим Уорнър Бук Груп“.

При написването на Книгата авторът е използвал „Зайзикс: история на един оазис“ от Ан К. Дъфийлдстол и „Рио Лос Анжелис: истории от реКа Лос Анжелис“ от Пат Морисън със снимки от Марк Ламоника.